„Взгляд“: защо да се реанимира „Южен поток“

Българските медии пророкуват реанимация на „Южен поток“, а нито София, нито Москва официално не потвърждават, нито опровергават тази информация, пише в. „Взгляд“ в статия във вторник (12 януари), посветена на разразилата се полемика около медийните спекулации за възобновяването на проекта.

Българските медии пророкуват реанимация на „Южен поток“, а нито София, нито Москва официално не потвърждават, нито опровергават тази информация, пише в. „Взгляд“ в статия във вторник (12 януари), посветена на разразилата се полемика около медийните спекулации за възобновяването на проекта.

Ако преговорите действително бъдат продължени, то най-вероятно става дума за променен вариант на тръбата, за да не може Еврокомисията да предяви никакви правови претенции. Само че най-трудно ще е да се преодолеят политическите причини за замразяването на газопровода, пише „Взгляд“.

Русия се отказа от „Южен поток“ през декември 2014 г., като обясни решението си с трудностите при строителството на газопровода на територията на България и неконструктивната позиция на Еврокомисията (ЕК). Според ЕК този проект нарушава изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС.

След това „Газпром“ заяви, че ще строи аналогичен тръбопровод в Турция. През ноември 2015 г. обаче Турция свали руски бомбардировач Су-24, което изостри отношенията между двете страни и преговорите за „Турски поток“ бяха прекратени.

Още през лятото, след като плановете за „Турски поток“ с четири разклонения забуксуваха, „Газпром“ реши да „пренесе“ две от тях на север. Така възникна проектът „Северен поток 2“, който в частност ще реши проблема с доставките на руски гази на ключовия пазар Италия, без в това да участва Украйна.

Когато „Турски поток“ бе прекратен напълно, остана въпросът как да се доставя газ на Турция, България, Гърция и балканските страни без участието на Украйна. Защото „Северен поток 2“ не избавя тези държави от зависимостта от украинския транзит.

„Турски поток“ не може да бъде реализиран при сегашните политически условия, а търсенето на сигурен и надежден начин газът да се транспортира в Югоизточна Европа“, каза пред „Взгляд“ заместник-генералният директор на руския Фонд за национална енергийна сигурност Алексей Гривач.

България има интерес да запази поне сегашните нива на доставките на руски газ за собствени нужди и текущия транзит на гориво за Турция, Гърция и Македония, който в момента минава през Украйна и Румъния.

Разбира се, САЩ и Ангела Меркел миналата година казаха в пряк текст, че Украйна не бива да бъде лишена от транзита на руски газ, който ѝ носи $2,2 млрд. годишно. Т.е. „Газпром“ трябва да продължи да „храни“ съседката си. Само че никой от тях не иска да поеме отговорност за евентуалното повторение на газовата криза от 2009 г., когато половин Европа се оказа без руското синьо гориво заради Украйна (тя крадеше газ от тарнзитната тръба). Всички обвинения на ЕС тогава се изсипаха не върху Киев, а върху „Газпром“, който бе уличен, че не изпълнява договорните си ангажименти пред европейските доставчици. Понеже Украйна била само транзитна държава, а договорът се изпълнявал между „Газпром“ и страните от ЕС. Освен това през 2019 г. изтича и договорът, подписан между Русия и Украйна през 2009 г. за транзита на синьото гориво.

Всичко това създава предпоставки за реанимацията на „Южен потоК“, само че в нов, пресечен вариант.

Според предишните планове „Южен поток“ трябваше да минава по дъното на Черно море до България и оттам към други държави. Сега обаче не може да става и дума за това. Но Русия може да пусне тръбата само по дъното на Черно море до България, след което да бъде изградена връзка към Турция и Гърция, като отмени изграждането на тръбата на територията на ЕС, смятат от Фонда за национална енергийна сигурност на Русия. С разпределението на газа ще се занимават самите европейски фирми.

„Ако се ръководим от здравия разум, то не е задължително да има обременяване от страна на Третия енергиен пакет. Защото руският газопровод ще влезе в ЕС (в една страна – България) и по-натам вече няма да участва в преразпределението на газа между европейските страни. Регулирането на достъпа от трети страни спрямо руския газопровод, за което е предназначен Третият енергиен пакет, тук е неуместно“, смята Гривач. Правилата на ЕС действат не само на европейска категория. Може да се направи паралел със „Северен поток“, където точката на предаване на руския газ се намира на територията на Германия. Тази тръба е построена, тя не противоречи на Третия енергиен пакет.

В този ракурс могат да се обсъждат два работни проекта: с едно или две разклонения на „Южен поток“. Ако главната цел е да се гарантира надеждността и сигурността на вече наличния в България, Турция, Гърция и Македония руски газ, т.е. той да стане независим от украинския транзит, то ще е достатъчно да „Южен поток“ да има само едно разклонение с обем 15-17 млрд. куб. м и то да се включи към действащата българска система. Именно толкова в момента получават тези държави от транзита през Украйна в рамките на действащите договори на „Газпром“. В този случай Брюксел дори не е нужно да строи нова инфраструктура на европейска територия – съществуващата ще е достатъчна, смята Гривач. Просто газът ще минава през България, не през Румъния (през Украйна), а директно от Русия през Черно море.

Ако говорим за идеята България да стане газов хъб, както иска София, то може да се наложи да се построят две разклонения на „Южен поток“ с мощност 30-34 млрд. куб. м: по едното да се транспортират сегашните обеми на горивото, а по второто – новите. Само че реализацията на този проект предполага допълнително търсене от страна на европейските потребители (сключване на договори за нови обеми) и на Брюксел ще му се наложи да построи нова инфраструктура за транспортирането на горивото по своята територия. „Този проект е много по-сложен и според мен в момента е малко вероятен“, казва Гривач.

Между другото, дори и „Южен поток“ да е само с едно разклонение и да бъде реализиран „Северен поток 2“, обемите, които в момента минават през Украйна, ще са напълно застраховани от каквито и да било ексцесии от украинска страна, счита газовият експерт. Ако транзитът на руски газ през Украйна бъде прекратен по една или друга причина, то при наличието на две тръби „Газпром“ ще може да изпълнява всичките си договорни ангажименти за доставка на газ пред европейските потребители.

Между другото, България и преди не замрази „Южен поток“ по собствено желание – това се случи под натиск от ЕК и САЩ. И този път политиката отново може да се окаже основната пречка. Брюксел постоянно настоява за деполитизация на енергетиката, но през последните две години нивото на политизиране на газовия въпрос в Европа постоянно нараства. САЩ в края на миналата година вече се изказаха откровено против „Северен поток 2“. Държавният департамент на практика дословни повтори това, което твърди Украйна – въвеждането в строй на тази тръба ще прекрати износа на газ през Украйна, като ще я лиши от годишни доходи на стойност $2,2 млрд. След това и германският канцлер Ангела Меркел повтори риториката на САЩ и Украйна: заради реализацията на „Северен поток 2“ Украйна не бива да губи своята роля на страна на транзит на синьо гориво. „Това е чисто политическо решение“, заяви Меркел.

Същата история може да се повтори и с „Южен поток“, който де факто по никакъв начин не може да противоречи на Третия енергиен пакет на ЕС, но противоречи на политически интереси. „Въпросът с доставките на руски газ и инфраструктурните проекти съзнателно се политизира от онези държави, които имат интерес да отслабне енергийното сътрудничество между Русия и Европа или просто от някакви конкуренти. Затова е възможно и за този проект на България да бъде оказан натиск“, не изключва Гривач. Така че дори и след възобновяването на преговорите с България не може да се каже със сигурност дали това ще доведе до реализирането на газопроводния проект, твърди авторът на статията.

"Российская газета". Всички права запазени.