ЕС се опитва да установи контрол върху договорите с „Газпром”

Европейската комисия ще може да получава цялата информация за търговските договори на „Газпром“ в Европа, в това число и за цените, съобщава в броя си от 26 януари "Комерсант".

Европейската комисия ще може да получава цялата информация за търговските договори на „Газпром“ в Европа, в това число и за цените, съобщава в броя си от 26 януари "Комерсант".

Според нови поправки в законодателството, всички междуправителствени споразумения в областта на енергетиката ще трябва да бъдат съгласувани с ЕК преди тяхното подписване, а всички неевропейски доставчици на газ ще трябва да съобщават на регулатора параметрите на дългосрочните договори, които може да бъдат поискани „за оценка на влиянието върху енергийната сигурност“. Неотдавна такъв подход би застрашил сериозно позициите на „Газпром“. Сега неговото влияние изглежда ограничено, въпреки, че данните за договорите могат да бъдат използвани за политически атаки срещу монополиста, пише „Комерсант“.

Вестникът разполага с два законопроекта на ЕК, които трябва да станат базови за създаващия се енергиен съюз на ЕС.

Съгласно първия документ, нито една страна на ЕС повече не може да сключва междуправителствени споразумения в енергийната сфера без одобрението на ЕК. Този въпрос се превърна в главоболие за Брюксел преди няколко години, когато европейските страни-участнички в проекта „Южен поток“ сключиха споразумения с Русия при условия, противоречащи на встъпилото в сила по-късно законодателство на ЕС - Третия енергиен пакет.

„Юридически позицията на Москва беше безупречна и ЕК, в опит да застави България и други страни по проекта да изменят споразуменията, трябваше да поеме по заобиколен път, уличавайки София в нарушаване на антимонополното законодателство при избора на изпълните по строителството на „Южен поток“, пише вестникът.

С втория документ се предлагат съществени промени в Директивата за безопасност на газовите доставки от 2010 г., приета в отговор на руско-украинската газова криза от 2009 г. Още през април 2015 г. вицепрезидентът на ЕК Марош Шефчович, натоварен със създаването на европейския енергиен съюз, заяви в интервю за „Комерсант”, че приемането на двата документа е основна цел на Брюксел: те ще обезпечат получаването на важна информация за съдържанието на газовите договори, въз основа на която ще може да се създаде „бенчмарк, нещо като усреднен договор”, припомня изданието.

Занапред ако страна от ЕС иска да подпише междуправителствено споразумение в областта на енергетиката с други страни, е длъжна да уведоми ЕК за началото на преговорите, както и да я информира редовно за хода им. Еврокомисията ще има правото да праща свой представител за участие в преговорите, който ще съветва страните как да съобразят договора с изискванията на Брюксел. Всяко споразумение ще минава задължително за одобрение през ЕК преди подписването и ратификацията му. Правилото ще важи и за договорите с необвързващ характер. Цялата информация за вече действащите междуправителствени споразумения трябва да бъде предоставена на Брюксел в рамките на три месеца от влизането в сила на новите правила.

Нововъведенията, обаче, не се отнасят за търговските договори, и за да запълни вакуума, ЕК ще задължи партньорите на газови доставчици извън ЕС да й предоставят данни за дългосрочните (над 1 година) договори за купуване на газ. Те ще са длъжни да предоставят информация за срока на договора, минималните и максимални дневни контрактни количества, месечните и годишни обеми, както и за договорните условия за прекратяване на доставките.

За договорите, които обезпечават над 40% от потреблението на газ в съответната страна от ЕС, купувачът ще бъде длъжен да се отчита не само пред местния енергиен регулатор, но и пред ЕК. Този текст е насочен директно срещу „Газпром” като единственият външен доставчик, който отговаря на това условие по отношение на доставките на газ за страните от Централна и Източна Европа, отбелязва „Комерсант”.

Ключовото предложение в документите, обаче, предвижда ЕК да получи достъп не само до неценовата информация, но и до целия договор. Ако той, по мнението на местния регулатор или на ЕК, „застрашава сигурността на газовите доставки”, Брюксел ще има право да изиска договора от купувача на газ за оценка на „влиянието върху сигурността”. От ЕК отказаха коментар по какви критерии ще се прилага въпросната норма, отбелязвайки само, че „търговската тайна ще бъде гарантирана”, пише „Комерсант”.

По този начин Брюксел ще получи официален постоянен достъп до цените и индивидуалните формули на „Газпром” за всяка страна. През 2011 г., в рамките на европейското антимонополно разследване срещу компанията, за добиването на тази информация трябваше да бъдат претърсени всичките й европейски офиси, припомня изданието.

Експертите обаче призовават да не се надценява опасността за Русия. „Преди десет години за такава информация мечтаеше всеки индустриален шпионин, но сега подобен подход не представлява чак такава опасност за „Газпром”, коментира Мария Белова из „Вайгън консултинг” (Vygon Consulting). Според нея европейските контрагенти на „Газпром” като цяло, макар и неформално, са наясно с условията в договорите си един на друг. „Ако целта е да бъде въведена единна цена за Източна Европа или някакъв усреднен газов договор, това би означавало провал на десетилетната политика на Брюксел за насърчаване на конкуренцията и инвестиции в инфраструктура”, коментира Мария Белова. По мнението й в най-сложно положение ще се окажат европейските партньори на „Газпром”, които ще трябва да се отчитат пред съответните регулатори. Същевременно, от политическа гледна точка, данните от източноевропейските договори на „Газпром”, чийто цени са по-високи от тези за Западна Европа, могат да послужат като аргумент в полза на поддръжниците на идеята за европейски енергиен съюз, сред които са словакът Шефчович и председателят на Европейския съвет Доналд Туск.  

"Российская газета". Всички права запазени.