Балтийските страни искат от ЕС право на цензура в медиите

Латвия и Естония са поискали от ЕС право да въведат цензура, пише RuBaltic в сряда (17 февруари). Въодушевени от полския пример, политиците в Рига и Талин също поискаха да им бъде дадена възможност да блокират информационните източници, които не са им изгодни и да получат монопол над истината.

Латвия и Естония са поискали от ЕС право да въведат цензура, пише RuBaltic в сряда (17 февруари). Въодушевени от полския пример, политиците в Рига и Талин също поискаха да им бъде дадена възможност да блокират информационните източници, които не са им изгодни и да получат монопол над истината.

Латвия моли Брюксел за „Зелена карта“ – това е официалното име на инициативата на парламентите на страните от ЕС, в рамките на която латвийският парламент е изпратил на Европа предложение да бъде променена Директивата за аудиовизуални услуги. Заявената цел на официална Рига е националните контролни органи в ЕС да получат по-широки пълномощия по въпроси, свързани с разпространението на информация, което би предотвратило използването на „реч на ненавист“. В света бушува информационна война, напомнят управляващите в Латвия, и молят да им се предоставят инструменти за защита.

Предложението в Директивата да бъдат включени медийни услуги, които се предоставят от места извън пределите на ЕС. С други думи – руските телевизионни програми.

На полето на тази информационна битка редом с Рига застана и съседна Естония. „Всяка държава трябва да може да реагира бързо и да предотвратява разпространението на медийни услуги на други държави, които подкопават политическата стабилност в държавата, като разпалват ненавист или водят до напрежение или разделение в обществото“, твърдят местните политици.

По-рано Рига излезе с предложение да се създаде единен рускоезичен балтийски ТВ канал, който да противодейства на „кремълската информационна атака“. Естония и Литва подкрепиха тази идея. До неговото създаване обаче така и не се стигна – защо да се прави алтернативна рускоезична телевизия, след като може просто всичко неугодно да бъде премахнато и забранено, пита авторът на статията.

Подобен пример даде Полша – победителят на последните парламентарни избори, дясно-консервативната партия на Ярослав Качински „Право и справедливост“ веднага се захвана с програма за реформа на обществените медии, с което успя да си навлече неодобрението на Брюксел. Председателят на Европарламента Мартин Шулц дори си позволи да обвини поляците, че се отричат от „базови европейски ценности“, но изглежда слабо вълнува Варшава.

Случващото се в Полша, което предвижда и създаване на нови средства за масова информация и съкращаване на броя на чуждестранните медийни собственици, е един вид национализация. В крайна сметка, най-ефективният начин да се бориш за истина е да въведеш монопол върху самата тази „истина“.

Да установят политически контрол над всички национални медии и да се  изолират от Русия с желязна информационна завеса мечтаят и балтийските републики. Само дето те не могат да се похвалят със смелостта, присъща на управляващите в Полша. Именно затова и те се обръщат към Брюксел за разрешение да въведат антируска цензура, като прикриват намерението си да ограничат свободата на словото зад удобната маска на неоснователни дипломатически формулировки.

"Российская газета". Всички права запазени.