Латвия за поредна година ще почете паметта на легионерите от СС

16 март е най-горещата дата в разделеното латвийско общество. Всяка година на тази дата в центъра на Рига се провежда шествие в памет на бившите легионери от „Вафен-СС“, наричани от техните поддръжници „борци за национална независимост на Латвия“, пише Лента.ру.

16 март е най-горещата дата в разделеното латвийско общество. Всяка година на тази дата в центъра на Рига се провежда шествие в памет на бившите легионери от „Вафен-СС“, наричани от техните поддръжници „борци за национална независимост на Латвия“, пише Лента.ру.

Изданието припомня, че по време на Великата Отечествена война на територията на Латвия са сформирани две гренадирски дивизии „Вафен-СС“ – 15-а и 19-а, наричани с прозвището „вафени“. На 16 март 1944 г. се състои първото им сражение срещу настъпващите съветски войски при река Велика.

Всяка година на тази дата Латвия отбелязва „Деня на взаимната ненавист“, както твърди авторът на статията с едноименно заглавие.

Под часовника „Лайма“ в Рига се събират възмутени антифашисти, охранявани от плътен полицейски кордон. Недалеч оттам, при паметника на Свободата се строяват в шпалир поклонниците на легионерите от СС и оформят нещо като тунел, под който минават участниците в шествието. Първите издигат плакати с лозунги срещу фашизма, другите веят национални знамена.

Оцелелите легионери извършват марша си под звуците на латвийски военни маршове, обкръжени от младите им поклонници. В единен строй вървят представители на ултрадесни политически партии, депутати от Националния блок, дори министри. В шествието участват и ученици, които с ентусиазъм отбелязват с родителите си „деня за почитане на нашите бойци, воювали заедно с немците срещу руснаците“, описва обичайния сценарий авторът на публикацията. По традиция шествието завършва на легионерското гробище в Лестен.

Новият латвийски премиер Марис Кучинскис неотдавна обеща да отмени наредбата на предшественицата си Лаймдота Страуюма, която забрани на членовете на кабинета да участват в шествието на 16 март. Забраната бе въведена през 2014 г., а един от тогавашните министри в кабинета - Ейнар Цилинскис от Националния блок бе уволнен, след като я пренебрегна и се включи в парада.

Както отбелязва авторът на публикацията, „всяка държава се нуждае от героична митология“. Затова при възстановяването на Латвийската република е изградена цяла идеологическа конструкция, отричаща изцяло предишния съветски режим. Новата власт решава да героизира някогашните съглашатели с нацистите от легионите на СС, които, според новата версия на латвийската история, всъщност „участват в борбата против Съветския съюз с цел да предотвратят окупацията на Латвия и геноцида над латвийския народ“. Латвийските историци полагат немалко усилия, за да докажат чисто военния характер на легиона като спестяват участието му в масови зверства срещу мирни жители, включително и жени.

„Латвийските емигранти-мемоаристи и официалните съвременни историци в своите трудове задължително подчертават, че легионите на „Вафен-СС“ са се борили изключително против болшевизма и едва ли не нямат никакво отношение към зверствата в тила и прифронтовата зона“, казва руският историк Владимир Симиндей. И допълва, че според историческите сведения легионерите са военни наемници, на които се е плащало. Историкът припомня, че при най-кървавата акция на легионерите срещу партизаните, наречена „Зимно вълшебство“ (Winterzauber), са избити 70-80 партизани, над 10 хиляди мирни граждани, други 7 хиляди са пленени ( повечето от които загиват), над 439 села са опожарени, а кладенците – отровени.

Според евродепутата от Латвия Андрей Мамикин в Брюксел не са съвсем наясно със случващото се на 16 март в Рига. „Ръковдството на ЕС хем знае, хем не съвсем“, коментира той. Според личното му мнение няма нищо лошо в това възрастни хора да почетат паметта на другарите си в тесен кръг, но когато бивши легионери от „Вафен-СС“ са почитани официално в центъра на една европейска столица – това не е редно. „В Русия също има бивши власовци, но те не маршируват в центъра на Москва“, коментира евродепутатът.

 

"Российская газета". Всички права запазени.