„Експерт“: Кримски мат или как връщането на полуострова промени правилата

В деня, в който Русия отбелязва поредната годишнина от реинтеграцията на Крим – 18 март, онлайн изданието „Експерт“ разсъждава по темата как събитието е променило руската външна политика.

В деня, в който Русия отбелязва поредната годишнина от реинтеграцията на Крим – 18 март, онлайн изданието „Експерт“ разсъждава по темата как събитието е променило руската външна политика.

Връщането на полуострова се случи не само, защото жителите на Крим искаха да се върнат в Русия, а Москва ги чу и просто се възползва от подходящия момент, смята авторът Геворг Мирзаян. Кримският случай позволи на Кремъл да реализира най-важната си външнополитическа цел – да застави страните от Запада да преразгледат правилата на играта в отношенията си с Русия, допълва той.

Тези правила предполагаха отказ да се зачитат интересите на Русия в глобалната и регионална политика. През 1990-те тази формула като цяло устройваше Москва, тъй като руските власти тогава нямаха желание да защитават външнополитическите си права и интереси, нито пък имаха възможност да го сторят. В по-близкия до днешния ден период обаче Кремъл помоли да се зачитат интересите му поне в рамките на неговата сфера на влияние (т.е. преди всичко в постсъветското пространство), и да бъде допуснат да участва в системите за колективна сигурност и икономическа интеграция в Европа.

Европейските партньори обаче игнорираха предложението на Русия и продължиха линията си на трансформация на постсъветското пространство в свой интерес, чрез насаждане на идеята за евроатлантическа интеграция. Това не бяха просто послания за демокрация, икономическа либерализация, борба с корупцията, модернизация и създаване на гражданско общество. Европа и САЩ се ангажираха с процеса на вземане на решения в съседните на Русия държави и стимулираха, или най-малкото си затваряха очите, за идването на власт в тези страни на не толкова прозападни, колкото антируски сили. Т.е. на практика те започнаха да превръщат тези територии в звено за стратегическо сдържане на Русия, а в бъдеще и платформа за осъществяване на т. нар. цветни революции – смяна на национално ориентирания елит с такъв, който обслужва интересите на външни поръчители.

След откровената измама и неджентълменско поведение на европейските партньори по време на Майдана, на Москва ѝ се наложи да разруши съществуващата система на взаимоотношения. И да покаже, че опитите в бъдеще да бъдат игнорирани нейните интереси ще бъдат посрещани с ответни действия.

Разбира се, Кремъл не само „свали фигурите от дъската“ – той предложи на Запада да започне нова партия по нови правила. И САЩ и Европа очаквано отказаха. Действията на Путин в Крим не само нулираха руско-западната партия шах, но поставиха под съмнение самото право на Запада да реди фигурите по собствено усмотрение. Затова не е учудващо, че отговорът на Запада на руското предложение бе изключването на Москва от Г8 и въвеждането на санкции с цел Путин да се принуди да се върне към предишните правила на взаимодействие.

От друга страна, санкциите са тежки и неприятни, но не и вечни. Експертите неведнъж са писали, че Москва трябва да изтърпи до момента, в който Европа ще осъзнае, че Путин не може да бъде сломен и принуден да се върне към предишния модел на поведение. След което на свой ред ще бъде разбрано и колко безсмислен и дори вреден е санкционният подход. И, съдейки по всичко, този момент е дошъл. Европа вече премина от стадий на гняв към готовност за нова партия шах при нови условия, пише журналистът. И наближава моментът, в който Кремъл ще получи нови, т.е. нормални правила на играта, за каквито настояваше. „След като фигурите бяха махнати от дъската, ние ги подредихме по правилата и поставихме съперника в мат. Нали сами искахте да поиграем на „великата шахматна дъска“? Е, заповядайте“, пише авторът.

"Российская газета". Всички права запазени.