Лента.ру: Какво се промени в Крим за две години?

На 18 март в цяла Русия се отбелязва втората годишнина от присъединяването на Крим. Какво се случи за тези две години и успя ли полуостровът да се интегрира напълно? Отговор на тези въпроси търси Лента. ру в обширна равносметка за постигнатото и несвършеното през този период. Като цяло, обаче, повечето промени в живота на местните хора са положителни, отбелязва изданието.

На 18 март в цяла Русия се отбелязва втората годишнина от присъединяването на Крим. Какво се случи за тези две години и успя ли полуостровът да се интегрира напълно? Отговор на тези въпроси търси Лента. ру в обширна равносметка за постигнатото и несвършеното през този период. Като цяло, обаче, повечето промени в живота на местните хора са положителни, отбелязва изданието.

Интеграцията на Крим и Севастопол все още не е завършила, а федералният център има немалко претенции към властите в Крим, пише изданието. Основните са свързани с „тежкото украинско наследство“ – повсеместната корупция, отбелязва Лента. ру. Но това не е единственото главоболие. В Севастопол, например, се появиха дълбоки политически противоречия между законодателната и изпълнителната власт. На 22 март предстои да се гласува оставката на председателя на местния парламент Алексей Чалий, който влезе в конфликт с губернатора на Крим Сергей Меняйло.

Според директора на Международния институт за политическа експертиза Евгений Минченко Република Крим и Севестопол вече се възприемат като пълноправни руски субекти, но манталитетът на местните чиновници и политическата класа не се е променил. „Руските чиновници, които също са много корумпирани, са направо деца в сравнение с украинските. За съжаление и в момента около 70% от местния политически елит са представители на старата страхлива и крадлива номенклатура. Нивото на корупцията, включително в регионалните правоохранителни органи, остава много високо“, казва Минченко пред Лента. ру. Политологът отбелязва, че централната власт полага големи усилия, за да промени ситуацията, но промените стават бавно. Тази година регионалният политически елит е изправен пред сериозно изпитание, тъй като Крим и Севастопол за първи път ще участват в изборите за Държавната дума.

В международен плат за двете години от присъединяването на Крим към Русия почти нищо не се е променило. Все още никоя от страните-членки на ООН (с изключение на самата Русия, разбира се), не е признала Крим за част от Руската Федерация. Продължава и санкционната политика на ЕС спрямо Русия заради присъединяването на полуострова, въпреки многобройните посещения на европейски политици в Крим. Но тук едва ли могат да се очакват промени, като се има предвид, че условието за отмяна на санкциите е връщането на Крим под юрисдикцията на Киев.

Затова пък политическите дивиденти за Русия от присъединяването на Крим са значителни. Според декана на факултета по световна икономика и глобална политика Сергей Караганов, това бе решаваща стъпка за „изпълнение на програмата минимум, а именно - пресичане на по-нататъшната експанзия на западните съюзи към територии, които Москва счита за жизненоважни с оглед на своята сигурност“. С връщането на Крим Русия сложи точка на дискусиите за възможно присъединяване на Украйна към НАТО и показа, че е готова да отстоява докрай позициите си.

Независимо от сложната международна ситуация, туристическият поток към Крим нараства в геометрична прогресия. Още през лятото на 2014 г. продажбите на самолетни билети са се увеличили многократно, твърди пиар-директорът на компанията Aviasales Янис Дзенис пред Лента.ру. Туристите не се отказват, въпреки двойното поскъпване на билетите от 2012 г. досега - 10,5 хил. рубли на 19,2 хил. рубли.

В Крим се появиха луксозни четири и петзвездни хотели. Недалеч от Ялта бе построен луксозният петзвезден курортен комплекс MRIYA Resort&SPA, чийто дизайн е дело на световноизвестния британски архитект Норман Фостър. Въпреки това приличните хотели на полуострова не достигат. „Туристическият интерес към Крим нараства, но има още много работа. Състоянието на много от инфраструктурните обекти е незадоволително, което им пречи да се конкурират с курортите в Краснодарския край, например. Проблеми има и с подготовката на персонала, както и с логистиката. Някои от местата са труднодостъпни. Крайно недостатъчни са и предложенията за туристически пакети „ол инклузив“, обяснява шефката на туристическия сайт „Рамблер.Пътешествия“ Алена Корякина.

Изданието припомня, че по данни на руската туристическа камара висококласните хотели в руските курорти съставляват само 5% от общия брой, докато в Анталия, например, достигат почти 70 процента. Освен това и цените са по-високи. Едноседмична почивка в хотел на полуострова струва средно 124 хил. рубли, докато цената на същата услуга в Крит е 61 хил. рубли, а в Кипър – 76,5 хил. рубли, по данни на туроператорите.

В същото време Крим предлага неограничени възможности за евтин туризъм. Дори в разгара на туристическия сезон тук могат да се намерят частни квартири в крайбрежните селца за 300 рубли на ден, но с някои битови неудобства като липса на топла вода, например.

Лента.ру припомня, че напредъкът се случва, въпреки разнообразните блокади от украинска страна. През септември 2015 г. Украйна блокира снабдяването на полуострова и местните бяха лишени от жизнено важни продукти. Два месеца по-късно Крим остана и без електричество по вина на украинската страна, та се наложи Русия спешно да строи енергомост до полуострова. Нерешен остава и традиционният проблем с водоснабдяването на Крим, след като през 2014 г. Киев спря подаването на питейна вода по единствения водопровод.

Значителни са постиженията в здравеопазването след въвеждането на системата за задължително здравно осигуряване, отбелязва Лента.ру. Расте броят на медицинските заведения на полуострова, а средната заплата на медицинските работници за две години е нараснала от 9 хил. рубли (148 евро) на 25 хил. рубли (410 евро).

Над два пъти е скочила и заплата на учителите. На полуострова отвори врати и Кримският федерален университет.

В бюджетната сфера също се наблюдават подобрения. За две години средната пенсия е нараснала двойно и в момента е над 11 хил. рубли (180 евро). Над 100 хил. семейства получават детски помощи. Заплатите в извънбюджетната сфера растат по-бавно. В края на 2015 г. средният размер на месечното възнаграждение е бил 30 хил. рубли (492 евро), с 13 хил. рубли по-малко в сравнение с националните показатели. В същото време, обаче, цените в магазините се изравниха с тези в останалата част от страната, което удари по джоба на потребителите. И този проблем тепърва ще трябва да се решава.

 

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"