ВИДЕО: Могерини трябваше да плаче, когато бомбардираха Югославия

На 24 март 1999 г. НАТО започва въздушни удари срещу Югославия без одобрението на Съвета за сигурност на ООН. Операцията се провежда под кодово название „Съюзна сила“ и продължава 78 дни. Според официалните цифри на Белград близо 2500 цивилни сърби са убити, а 12 500 – ранени, по време на продължилите 11 седмици бомбардировки.

На 24 март 1999 г. НАТО започва въздушни удари срещу Югославия без одобрението на Съвета за сигурност на ООН. Операцията се провежда под кодово название „Съюзна сила“ и продължава 78 дни. Според официалните цифри на Белград близо 2500 цивилни сърби са убити, а 12 500 – ранени, по време на продължилите 11 седмици бомбардировки.

Официална причина за бомбардировките са данни на военното разузнаване на НАТО за подготвяно етническо прочистване на Косово. Военната интервенция на алианса води до оттеглянето на югославските войски от Косово и установяването на Временната администрация на ООН.

 

„Когато преди 17 години осколките от „демократичен“ снаряд убиха малката Милица Ракич, никой от еврочиновниците не заплака. Тогава в числото на демократичните самолети имаше и 10 самолета на Белгия“, пише в блога си руската журналистка Ева Меркуриева.

„Затова сълзите на върховния представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини са крокодилски. Трябваше да плаче, когато бомбардираха Югославия. Сега, след атентатите в Брюксел, сълзите на Могерини са сълзи по политиката на сигурност в Европа, която вече не съществува. А европейските чиновници изглежда не разбират, или се правят, че не разбират причинно-следствената връзка между войните и цветните революции, които Европа поддържа, и днешната липса на сигурност в Европа“, продължава тя.

„Днес Могерини смята, че в името на сигурността трябва да се сложи край на войната в Сирия. Но не обелва и дума за това, че въобще не трябваше да започва „демократизацията“ на Сирия през 2011 година. Терористичните атентати са пряко следствие от тази „демократизация“. От вмешателството в живота на други народи. От превръщането на тези страни в руини и унищожаването на тяхната история“, пише журналистката.

И допълва, че ако не бяха бомбардировките и желанието на Запада да разруши бивша Югославия, днес малката Милица щеше да е на 20 години и щеше да е гаранция за европейската политика на сигурност.

„Само че когато Милица беше на три, Европа уби своята сигурност. И продължи да я убива през всичките тези 17 години“, заключава Меркуриева.

 

 

"Российская газета". Всички права запазени.