На парламентарните избори в Сърбия в неделя победиха партиите от досегашната управляваща коалиция, като половината от гласовете са за формацията на настоящия премиер. Това са хората, които преди боготворяха Милошевич и Шешел, а сега ги изхвърлят от „кораба на съвременността“ заради ускореното членство в ЕС, цената за което може да се окаже пълният разрив с Москва, анализира темата „Взгляд“ в понеделник (25 април).
Изданието твърди, че успехът на двете проправителствени коалиции, около които са групирани общо десетина партии, е бил очакван. Никой не е хранил илюзии, че разнообразната и неструктурирана опозиция има дори и теоретичен шанс за успех. Според автора на анализа, Евгений Крутиков, премиерът Александър Вучич сам е инициирал предсрочните избори за Скупщината, за да укрепи позициите си в парламента с оглед провеждането на болезнените и непопулярни реформи, необходими за членството в ЕС. „Да, макар и в неопределено бъдеще, Вучич избра курс към членството в ЕС на всяка цена, опитвайки се да балансира между няколко стола едновременно. Той ту се опитва да поддържа приятелски отношения с Русия, ту нарича споразумението с НАТО „техническо“, докато купува ново въоръжение от Москва, ту говори за „историческия проевропейски курс на Сърбия“, отбелязва авторът. И припомня, че Вучич дълги години бе в ръководството на Радикалната партия на Войслав Шешел и беше министър на информацията в бивша Югославия по време на войната в Косово и бомбардировките на НАТО, за което попадна му бяха наложени персонални санкции от Запада.
„Впрочем това е нещо нормално за Сърбия. Практически в цялата история на Балканите е пълно с примери за „политика на раздвоение на личността“. Да, никой не оспорва добрите чувства между руснаци и сърби, но тези чувства за пореден път не бяха конвертирани в нещо практично. В Белград извънредно влиятелната проевропейска фракция, не можа, разбира се, а и едва ли някога ще може да отърве присъединяването към антируските санкции (срещу които същият този Вучич се обяви), но е напълно способна да завлече Сърбия на страната на Брюксел“, пише авторът.
Двете проправителствени коалиции – „Сърбия побеждава“ на Вучич и „Социалистическа партия – Единна Сърбия“ на Ивица Дачич, демонстративно се разграничиха от партиите, третирани като „националистически“. Това е още една проява на шизофрения. Основател на соцпартията на Дачич е Слободан Милошевич, а самият Дачич преди време оглавяваше столичната й организация. Вучич пък дълги години бе в ръководството на Радикалната партия на Войслав Шешел и беше министър на информацията в югославското правителство по време на войната в Косово, припомня изданието. „Така че, строго погледнато, техният т.нар. проевропейски курс си е чист национализъм, само че без картата на Велика Сърбия, кралската военна униформа, кръста на Свети Сава и прочие обичайна атрибутика“, пише авторът на статията.Само че национализмът на Вучич е прагматичен и той е въплътен от основния лозунг по време на кампанията: „Нашата политика е следната – обичаме Сърбия, уважаваме Русия, уважаваме Америка, влизаме в ЕС“. Разбираем лозунг, особено за младите.
Като пример за политическа шизофрения авторът посочва и фактът, че сръбският народ е изцяло с Русия, докато сръбският парламент избира евроинтеграцията и аплодира курса на Вучич.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си