Защо Русия не иска да види Сърбия в НАТО?

Сръбският президент Томислав Николич пристигна в Москва на 9 март. Според вестник „Коммерсант“ Кремъл ще се опита да получи от Николич твърди гаранции, че Сърбия няма да влезе в НАТО.

Сърбия е единствена сред страните на Балканите, които ще не са част от Алианса, която не заявява открито стремеж да стане негов член. През 2007 г. сръбският президент прие резолюция за военен неутралитет на страната. Само че, както отбелязват експерти, още от 2000 г., след свалянето на президента Слободан Милошевич Белград следва курс на сближаване с НАТО. За 15 години Сърбия подписа с Алианса цяла поредица от най-различни споразумения, последното от които гарантира дипломатически имунитет на военните от НАТО в Сърбия. Напълно възможно е кулминацията на това сътрудничество да е пълноценното членство на Белград в Алианса, смятат анализатори. 

„Неприятна тенденция“

За Русия развитието на връзките между Сърбия и НАТО е неприятна тенденция, убеден е директорът на Центъра за изучаване на съвременните балкански кризи към Института по славянознание д-р Елена Гускова. Експертът сподели пред „Руски дневник“, че в стремежа си да привлече Сърбия в редиците си НАТО се ръководи от политически съображения – опитва се да „убоде Москва, а не да получи някакви изгоди от присъединяването“ на Белград към Алианса. По-рано, в една от статиите си, изследователят подчерта, че „за НАТО е важно Русия да си тръгне от Балканите веднъж завинаги“, като се има предвид, че става въпрос за „един чувствителен в геополитическо отношение район на света“. 

Д-р Никита Бондарев, ръководител на Балканския сектор в Руския институт за стратегически изследвания, смята, че Сърбия е важна за НАТО като „транзитна страна и ключ към Балканския полуостров, а следователно и към цялото Източно Средиземноморие“. Освен от мотивираните от антируски подбуди реакции на политици от НАТО спрямо Сърбия, Москва се ръководи и от политико-символични съображения.

Стремежът да не се допусне Сърбия в Алианса е „опит да се съхрани някаква видимост на известно равновесие, наличието на съюзник (на Русия) в Централна и Югоизточна Европа“, предполага д-р Сергей Романенко, историк-балканист и преподавател в Руския държавен хуманитарен университет (РГГУ).

Черна гора в НАТО: qui prodest?

Сърбите не обичат НАТО

Русия не крие нежеланието си да види Белград като член на Алианса. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова по-рано заяви, че Москва разчита сръбските политици да запазят своя неутралитет.

В същото време Москва изобщо не е сама в нежеланието си да приеме присъединяването на Сърбия към НАТО – на същото мнение са повечето сърби. Роля за това имат бомбардировките на Югославия през 1999 г., както и подкрепата на Запада за независимостта на Косово. Както отбелязва политологът и анализатор от влиятелното списание „Нова сръбска политическа мисъл“ Никола Танасич, да се принуди Сърбия „да заобича“ НАТО в момента е на практика невъзможно.

Подкрепата за Алианса сред сърбите никога не е надхвърляла 10%, а „през последните 10 години всеки опит да се популяризира НАТО чрез скъпи кампании предизвикваше единствено противоположен ефект“. Същото обаче не може да се каже за сръбските политици, сред които, както подчертава експертът, подкрепата за курса на присъединяване към НАТО непрекъснато се засилва.

Една от проявите на това несъответствие между настроенията на масите и елита е външната политика на страната, в която курсът на сближаване с НАТО си съседства с изявления колко важни са връзките с Русия. През последните години официален Белград успешно балансира между Русия и Запада, като се опитва „да седи на два стола“. Само че тази ситуация не може да продължава вечно и Сърбия ще трябва да направи своя избор, който очевидно съвсем няма да е в полза на Русия. 

Единствената възможност на Москва е да предотврати подобно развитие на събитията – и тук мнението на сръбския експерт съвпада с оценката на неговите руски колеги – Русия да активизира присъствието си на Балканите.

Сребреница: Русия защити историческата правда

"Российская газета". Всички права запазени.