Le Figaro: Путин стана говорител на консерваторите в Европа

Зад политическия конфликт между Русия и Запада не стои просто конфликт на интереси, а втори, фундаментален идеологически план, представляващ сблъсък на два коренно различни възгледа за света, заявява френският анализатор Матю Слама в интервю за френския вестник „Фигаро” (Le Figaro), цитирано от „Взгляд” в понеделник (23 май).

Неотдавна във Франция излезе от печат най-новата книга на Слама - „Война на световете”, посветена на „похода" на Путин срещу Запада.

Според него идеологическата подплънка на този конфликт ясно прозира в речите на руския президент. Така например, критикувайки Запада, Путин често говори за разрушаването на традиционните ценности, за изчезването на националните традиции и заличаването на границите между различните етноси и култури. В същото време той се обявява в защита на духовните ценности, на традиционните семейни и религиозни ценности, с което напомня „великия руски консервативен”философ Николай Бердяев, смята Слама.

Подобно на Бердяев, и Путин осъжда западните страни за това, че „са на път да се отрекат от корените си”, в това число „от християнските ценности, които са в основата на западната цивилизация”,  цитира думите му Слама. Използвайки силни думи като „примитивизъм”, Владимир Путин открито критикува законите, допускащи еднополови бракове. Нерядко порицава западните страни и за стремежа им „да налагат своя либерален модел по целия свят, напълно пренебрегвайки националните особености”, отбелязва авторът.

„По този начин Путин се позиционира като защитник на националните особености и традиционни ценности пред лицето на либералния Запад, който се отдалечава от дховните си корени. Особено безпощадно той критикува - и в това е най-голямата му сила - западния универсализъм, стремежа на една част от света да формира по свой образ и подобие останалата част от човечеството. Този аргумент присъства в критиките му срещу вмешателството на Запада в делата на други държави, било то в Украйна или в Близкия Изток”, твърди френският политически анализатор.

Според руския президент Западът е убеден, че в бъдеще човечеството неизбежно ще прегърне неговия модел – либералната демокрация, смята Слама.Но в света има държави, които държат на своите културни традиции и въобще не желаят да се „уестърнизират”. По този повод анализаторът цитира мисълта на Клод-Леви Строс, че „човек се реализира не в недрата на абстрактното човечество, а вътре в традиционните култури”.

В основата на „неразбирането” между Запада и Русия, продължава Матю Слама, стои и въпросът за религията. „В своите речи Путин тясно свързва съдбата на руския народ  със съдбата на Руската православна църква”, отбелязва той. Според автора религиозният въпрос е едно от основните оръжия на руския президент в тази идеологическа борба, още повече, че то му помага да се закрепи на власт в страна, в която църквата от древни времена играе важна роля за формирането на обществения морал”.

„Във Франция ние смятаме богохулството за основно наше право, за стълб на прословутата свобода на словото, която пък от своя страна е фундаментът на сакралната свобода на личността <...> Абсолютно всичко трябва да бъде осквернено, лишено от святост. Бог се превърна в остарял концепт...Ние превърнахме оскверняването на светините в наше основно право, без дори да се замисляме до какво може да доведе всичко това”, отбелязва Слама.  

И това е още един вожен аспект от доктрината на Путин – защита на националния суверенитет, отбелязва анализаторът. Руският президент нерядко упреква страните от ЕС в това, че послушно следват фарватера на политиката на САЩ, както показаха събитията в Украйна. Путин критикува САЩ и ЕС и за вмешателството им във вътрешните работи на страните от Близкия Изток, което, по мнението на президента, е довело до допълнително изостряне на конфликтите в региона и е предизвикало хаос.

За Путин идеята за „американската изключителност” е само предлог, към който прибягва Вашингтон в опитите си да разпростре хегемонията си върху целия свят, докато Путин вижда мисията на Русия и нейната изключителност в защитата на суверенитета и националните особености на другите страни, отбелязва Матю Слама.

В речите на Путин има нещо от Солженицин, „който Западът така и не успя да разбере докрай”, твърди френският анализатор. Западните читатели на разбраха Солженицин, защото те говореха на езика на индивидуалните свободи и човешки права, докато той говореше на езика на традициите и тайнството на общността, отбелязва Слама.

Според него огромната популярност на Путин не може да се обясни само с „чувството на уязвена гордост, възцарило се в страната след разпада на СССР” и „неуспешния опит за „либерално” управление” на Борис Елцин. Подкрепата, с която се ползва руският президент до голяма степен се обяснява с привързаността на руснаците към традиционните ценности. Политиката на Путин „съвършено точно съответства на настроенията на голяма част от руското общество”, смята анализаторът.

В света, и особено в Европа, Владимир Путин се превърна в известен смисъл в „говорител на консерваторите”. Популярността на руския президент сред европейските консерватори свидетелства за умението му да улавя духа на времето, заключава Слама.

"Российская газета". Всички права запазени.