„Независимая газета“: Всеправославният събор падна в собствения си капан

В последния месец преди Всеправославния събор три поместни православни Църкви предявиха претенции към регламента му и подготвените документи и заплашиха, че няма да участват, ако те не бъдат удовлетворени, пише „Независимия газета“ в анализ по темата.

В последния месец преди Всеправославния събор три поместни православни Църкви предявиха претенции към регламента му и подготвените документи и заплашиха, че няма да участват, ако те не бъдат удовлетворени, пише „Независимия газета“ в анализ по темата.

На 1 юни Светият синод на Българската православна църква (БПЦ) под председателството на българския патриарх Неофит поиска отлагане на Всеправославния събор, който трябва да се проведе на 19 юни на о. Крит, поради липсата в дневния ред на особено важни теми, както и поради невъзможността, според вече приетия регламент, да бъдат редактирани текстове в хода на работата на Събора. Ако претенциите им не бъдат удовлетворени, българите заявиха, че ще се откажат от участие, пише НГ.

Синодът на БПЦ възразява и срещу предложеното разположение на участниците, наблюдателите и гостите на Събора, както и срещу необосновано големите финансови дарения в „общата каса“ на мероприятието, посочва изданието, като се позовава на официалното съобщение на сайта на БПЦ.

„НГ“ припомня, че през април т.г. Синодът на БПЦ подложи на критика точка 5 от проектодокумента „Отношения на Православната църква с останалия християнски свят“, който се очаква да бъде приет от Събора. Тогава БПЦ поиска да бъде изрично уточнено, че „освен Светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните „църкви” е богословски, догматически и канонически напълно погрешно”. На 25 май и Грузинската църква заяви, че няма да подпише текста за диалога на православието с останалия християнски свят, който евентуално ще бъде приет на Събора, припомня изданието.

Според научния сътрудник към Института по славистика към РАН Георгий Енгелгардт, цитиран от „НГ“, претенциите на Българската църква са свързани с недоволството от ролята й на статист, която й отреждат основните играчи - Москва и Константинопол. „Тъй като подготовката на Събора тихомълком върви към приключване, с хода си Българската църква показва недоволство от факта, че всички решения се съгласуват между Вселенския патриарх и „Чистая переулка“ (резиденцията на патриарха на Москва и цяла Русия, бел. „НГ“). Всеки от тях преследва своя стратегия и интереси и се получава така, че на останалите Църкви в тези глобални схеми, волю или неволю, е отредено мястото на статисти. Българската църква ясно заяви, че иска зачитане на интересите й и признание за нейната тежест. От дипломатическа гледна точка подобна заявка на финалната права е разумен ход: това увеличава шансовете на малките играчи да изтъргуват влиянието си“, смята Енгелгардт.

От друга страна, според него, по този начин БПЦ вероятно търси да се защити от обвиненията в икуменизъм и заиграване с икуменистите, които се чуват от страна на вътрешноцърковните „ревнители на благочестието“ в Русия, Украйна, Гърция и други православни страни. Анализаторът твърди, че за разлика от Руската православна църква (РПЦ), която  може да си позволи да не обръща внимание на подобни критики, зачестили след срещата на руския патриарх Кирил с папа Франциск в Хавана, то Българската църква, която съвсем наскоро успя да преодолее разкола от 1992 г., не може да си позволи подобно нещо.

„НГ“ отбелязва напрегнатите отношения на БПЦ със светската власт в страната и припомня, че Църквата е била официално регистрирана едва преди 13 години, през 2003 г., а в разкола й е участвал активно държавният Комитет по въпросите на БПЦ и религиозните вероизповедания, който през 1989 г. регистрира „алтернативен“ синод.

„Сега българските власти търсят да активизират отношенията си с Ватикана  - на 16 май т.г. президентът на България Росен Плевнелиев бе приет на аудиенция от папа Франциск и нищо чудно, че на този фон растат антикатолическите настроения“, отбелязва изданието.

Цитиран е и ръководителят на секретариата по междуправославни отношения към външния отдел на РПЦ протойерей Игор Якимчук, който не вижда нищо странно в поведението на българите: „Всяка Църква е в правото си да излезе със собствена позиция по отношение на Всеправославния събор и характера на неговите документи. Решението на Синода на БПЦ свидетелства по-скоро за сериозно отношение към тази тема и показва загриженост за това работата на Събора да протече качествено“, смята той.

Едва ли е случайно съвпадение, че същите въпроси повдига и руският патриарх Кирил в свое писмо до Вартоломей I, изпратено на 1 юни, отбелязва „НГ“. В него той критикува някои аспекти от дневния ред на Събора и заявява, че ако критиките му не бъдат отчетени, Руската православна църква ще се откаже от участие.

В писмото си главата на РПЦ обръща внимание на факта, че като председател на Събора е предвидено Вселенският патриарх да седи начело на масата, което нарушава принципа на равнопоставеност на всички православни църкви и техните представители бе трябвало да седят в полукръг. Освен това се препоръчва католическите и протестантски наблюдатели да не седят зад гърба на председателя, а встрани, за да не попадат в обектива на камерите: в противен случай се създава впечатлението, че едва ли не и те участват в  работата на Събора наравно с православните. Накрая патриарх Кирил призовава своя събрат да бъде публикувана информация за финансовата стойност на подготовката за форума и, в частност, да бъде назована сумата, която всяка поместна православна Църква трябва да пожертва в общия фонд.

По информация на българския сайт „Двери на православието“, цитиран от „НГ“, Константинопол е поискал всяка от Църквите да внесе допълнително 120 хиляди евро, с което са свързани и забележките за „големите и неоправдани разходи“ от страна на БПЦ.

Игор Якимчук потвърждава, че такова писмо действително съществува, с уточнението, че по много от поставените въпроси вече е постигнато съгласие. „Действително имаше писмо от предстоятела на нашата Църква до Вселенския патрирах Вартоломей. В него ставаше дума за съвсем контретен въпрос, свързан с разположението на участниците в Събора и най-вече на представителите на поместните православни Църкви. Ние сме удовлетворени, че Константинополската страна се вслуша в нашите предложения и въпросът бе решен позитивно“, е цитиран да казва Якимчук.

Относно вероятността за отлагане на Събора, Якимчук не се ангажира с конкретно мнение: „Трудно е да се прогнозира подобно нещо, едва ли някой би се съгласил да го стори. Нека изчакаме да видим как ще се развият събитията“.

„Всеправославността“ се превърна в ахилесовата пета на Събора, заключава „НГ“. Съгласно приетия регламент на него трябва да присъстват представители на всички 14 взаимно признати поместни православни Църкви, а решенията за приемането или отхвърлянето на даден документ се приемат единодушно. Съгласно приетите правила, ако една поместна православна Църква откаже да присъства или не подпише неговите заключителни документи, решенията на Всеправославния събор са невалидни, което означава, че самият той не се е състоял, уточнява изданието.

"Российская газета". Всички права запазени.