Медии: Газовият „кръг“ на Източна Европа няма да заработи без Русия

България и Словакия подписаха споразумение за изграждането на газопровода „Източен кръг“ и по-нататъшна доставка на газ в България по него, съобщи в петък (10 юни) руското онлайн издание rueconomics.ru.

България и Словакия подписаха споразумение за изграждането на газопровода „Източен кръг“ и по-нататъшна доставка на газ в България по него, съобщи в петък (10 юни) руското онлайн издание rueconomics.ru.

Най-големите компании-оператори в двете страни се договориха да си сътрудничат по въпросите, свързани с проучването на нови възможности за развитие на газопровода. Страните разглеждат варианти за привличане на европейски инвестиции в проекта. Какви са перспективите на газопровода „Източен кръг“ и ще повлияе ли той на позициите на Русия на европейския пазар?

Според Игор Юшков, преподавател във Финансовия университет към руското правителство, „Източен кръг“ е типичен интерконектор, който не предполага нови доставчици на газ в Европа. На теория той ще свърже няколко държави, за да подобри притока на газ във вътрешността на Стария континент. Проектът не следва да се разглежда като заплаха за Русия в контекста на появата на нови доставчици на природен газ на европейския пазар, смята експертът.

Според него всичко това е част от общата стратегия на ЕС, според която удобният и свободен приток на газ в Европа ще позволи да се създаде единен пазар, където всяка държава ще има три източника на доставки. Проектът цели да обвърже страните от ЕС да делят запасите си от природен газ, събрани в подземни хранилища или да споделят транзитните количества, които минават през територията им, ако у съседите им възникнат проблеми с доставките.

„Но „Източен кръг“ не е заплаха за руските позиции. Това не е газопровод, който подкопава руските доставки, тъй като нито Словакия, нито България имат собствени находища и запаси за разработване. Освен това мощността на газопровода се очаква да бъде сравнително малка. Основната идея тук е, че газът ще върви не от нови доставчици, а от същите, които вече съществуват в Европа. Просто газопроводната мрежа се разширява“, обяснява експертът.

Според Алексей Гривач, заместник-генерален директор на Фонда за национална енергийна безопасност на Русия новият проект е иницииран от Словакия, която се опасява, че след изтичането на транзитния договор между „Газпром“ и „Нафтогаз“ в края на 2019 г. тя също може да бъде лишена от транзитен поток. Затова страната се опитва да развива инфраструктура, която да свърже транспортната ѝ система с други страни. Макар че става въпрос за доставки от Словакия към България, газът ще може да върви и в обратната посока, отбелязва специалистът.

„Т.е., ако бъде реализиран руския проект, свързан с доставката на газ в Южна Европа през Черно море, той ще потече през България към Словакия, като така ще захранва словашката газотранспортна система. В момента обаче този въпрос не е решен. За момента става въпрос за увеличаване на свързаността на газотранспортните системи в отделните държави на ЕС“, обяснява той.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"