Спутник: НАТО добавя български чушки в балтийската салата

Представители на НАТО многократно са заявявали, че над Балтийско море е налице опасна активност на руските военно-космически сили. Как се появяват подобни провокативни изявления, колко далеч от границите на България се простират границите на българската зона на отговорност в НАТО и какви мерки може да предприеме София? Латвийското издание на руската информационна агенция „Спутник“ в сряда (27 юли) публикува мнението на наблюдателя на РИА „Новости“ Александър Хроленко.

Представители на НАТО многократно са заявявали, че над Балтийско море е налице опасна активност на руските военно-космически сили. Как се появяват подобни провокативни изявления, колко далеч от границите на България се простират границите на българската зона на отговорност в НАТО и какви мерки може да предприеме София? Латвийското издание на руската информационна агенция „Спутник“ в сряда (27 юли) публикува мнението на наблюдателя на РИА „Новости“ Александър Хроленко.

Според него въздушно пространство на алианса няма и де юре не може да има, тъй като НАТО не е държава. „Зона на отговорност в НАТО“  е доста креативно понятие, но въпреки това е юридически абсурд, смята анализаторът и изразява мнение, че многогодишните усилия на алианса и самото международно право постепенно се превръщат в система от подвижни координати.

Хроленко не вижда и доказателства, че руската авиация е нарушила въздушното пространство на България, но според него европейските прояви на враждебност спрямо Русия се коренят отвъд океана.

Общоизвестно е, че в страните от НАТО на ръководни длъжности в армията се назначават сурогати на САЩ, пише авторът. Риториката на българския министър на отбраната Николай Ненчев е напълно очаквана и не е нова, допълва той. Още през 2014 г. руският посланик Юрий Исаков опроверга твърденията на София, че руски самолети провеждат непланирани полети близо до българското въздушно пространство. Русия лети планово в Европа вече второ столетие.

Разстоянието от руския Севастопол до българското пристанище в Бургас е само 545 км. Тоест, при необходимост, за контрол на въздушното пространство на България на руските ВКС са им достатъчни радарите ЗРК С-400 в Крим. Няма защо да се безпокоят съседите с въздушни налети. Още повече, че като цяло алиансът смята България за потребител, а не за източник на сигурност. Следователно и Русия не вижда тук голяма заплаха, допълва Хроленко.

Някои страни от алианса упорите и безразсъдно се стремят към война с Русия, отбелязва анализаторът. В началото на юли алиансът проведе среща на върха в Полша и по молба на „балтийските ястреби“ изпрати 4000 военни и бойна техника на границата с Русия.

В тази връзка френското издание „Атлантико“ (Atlantico) пише: „Декларацията след срещата на върха осъжда (всичко това би било смешно, ако не касаеше толкова сериозни въпроси) „агресивните действия на Русия, включително провокационната военна дейност по периферията на територията на НАТО“. Но къде се намира тази периферия на НАТО? На Карибите? Не, в „Балтийския и Черноморския регион“.

По-натам “Атлантико“ отбелязва, че страните от Източна Европа нямат обективен интерес да рискуват. Разгорещявайки страстите около Русия, те поемат не по-малка отговорност от САЩ, с техните илюзорни обещания за защита. В случай на война, каквато някои източноевропейски страни чакат с нетърпение, те просто ще престанат да съществуват. Впрочем и по-рано тези държави са създавани и съществували единствено по милост на глобалните играчи.

На това враждебно поле Москва прави всичко възможно, за да предотврати война, пише анализаторът. Русия обаче не може да бъде по-малка и по-слаба, отколкото е всъщност. Дори и американското издание „Нешънъл Интерест“ (The National Interest) неохотно признава, че в областта на военната авиация Русия ще продължи да е водеща сила още десетилетия. А „Нюзуик“ (Newsweek) отбелязва нарастващите възможности на руския ВМФ: „Русия няма да пусне НАТО в Черно море“.

САЩ възприемат света в динамика, смята авторът на статията. Ако това отговаря на интересите на САЩ, за тях е приемливо да се рушат стари и да се създават нови държави с метода на постоянни войни или планови революции. От примерите с Украйна, Ирак, Либия, Сирия стана ясно до какво води американският модел на „легитимна устременост“. И може само да гадаем до какво би довел един открит сблъсък с Русия, отбелязва Хроленко.

Провокационните антируски изказвания на министри и политици от България, Полша и Балтийския регион са маскировка, която не може да скрие същността на случващия се в Европа глобален сблъсък на интереси. Маневрирайки в Балтийско или Черно море, САЩ и Русия се готвят за междуконтинентална война, в която волно или неволно ще бъдат въвлечени десетки други страни. Хроленко предполага, че американците и европейците, които искат да участват в бойните действия на страната на САЩ, няма да имат гарантирана победа.

НАТО е на границите на Русия. Западът вече постави Москва в стратегически неудобно положение. Сега всяко невнимателно движение на алианса може да повлече след себе си решителен и твърд отговор от Русия, заключава анализаторът.

 

"Российская газета". Всички права запазени.