"Взгляд": Путин предрече маргинализацията на наднационалните елити

Изказването на Владимир Путин пред клуб "Валдай" ще се запомни най-вече с острото изобличаване на глобалните наднационални елити, пише "Взгляд"в петък (28 октомври). Президентът на Русия, когото участниците във форума ласкаеха право в лицето, наричайки го най-могъщия човек в света, показа, че не му е особено интересно да говори за изборите в САЩ, колкото за това, което лежи в основата на днешния световен безпорядък

Отговорите на Путин на въпросите на експертите от "Валдай", както винаги, бяха много интересни и ярки. Имаше запомнящи се формулировки като тази, например, че "това, което е хубаво за руския човек – то е и националният интерес на Русия". На въпрос за Украйна Путин даде абсолютно правилната формула за стратегическия курс на Русия: "Ние сме един народ, първо ни разделиха, а после ни насъскаха един срещу друг. Но ние сами сме си виновни за това. И сами трябва да намерим изход от тази ситуация", каза той.

В изказването му стана дума и за Сирия, за руско-американските отношения, за Китай и ролята на ООН. Имаше, естествено, и въпроси за изборите в САЩ и за руската намеса в тях:

"По повод така наречените фаворити или не фаворити в изборната кампания в САЩ…Тази идея бе внушена на обществото в хода на президентската кампания в САЩ, по моему, с една единствена цел – за нуждите на борбата на тези, които защитават интересите на кандидата на демократите, госпожа Клинтън, срещу представителя на републиканците, господин Тръмп… Как става това? Първо се създава образът на врага в лицето на Русия, а после се обявява, че Тръмп е нашият фаворит. Това, разбира се, са пълни глупости и измислици. Всичко това е част от средствата за водене на вътрешнополитическа борба, средство за манипулиране на общественото мнение."

Президентът отбеляза, че дебатите преди изборите е трябвало да засегнат много по-същностни политически проблеми в САЩ, а не някаква митична руска намеса – "но е къде по-лесно да отвлечеш вниманието на хората с разни там руски хакери, шпиони, агенти за влияние и т.н.". И риторично попита: нима някой наистина мисли сериозно, че Русия може да повлияе на избора на американския народ? Та Америка да не е някаква бананова република? Америка е велика държава!"

Неслучайна бе и характеристиката, която Путин даде на Тръмп:

"Що се отнася до самия господин Тръмп – той избра свой начин да стигне до сърцата на избирателите. Той, разбира се, се държи екстравагантно, всички го виждаме, но мисля, че това не е съвсем лишено от смисъл. Той представлява интересите на онази част от обществото, на която й е писнало от управляващия вече десетилетия елит. И той е избрал позата на човек, който го критикува. Работи на тази "нива". Доколко ефективно – ще покажат изборите".

Тези думи на Путин обаче бяха само продължение на по-важната тема, върху която акцентира в изказването си президентът. Темата за наднационалните елити, предизвикващи все по-голямо недоволство сред хората в различните страни. Според изданието това е била най-интересната тема във встъплението на Путин, която , за съжаление, експертите от "Валдай" не пожелаха да развият.

А Путин каза следното:

"Съществува дефицит на стратегии и идеологии за бъдещето и това създава атмосфера на несигурност, която влияе пряко върху обществените настроения. Социологическите изследвания, които се провеждат по целия свят, показват, че за жителите на различните страни и континенти бъдещето, за огромно наше съжаление, изглежда все по-смутно и мрачно. Бъдещето не зове, то плаши. При това хората не виждат реални възможности и механизми, чрез които да променят това състояние на нещата, да повлияят на хода на събитията и на избора на политика.

Да, формално всички атрибути на демокрацията в съвременните страни са налице: избори, свобода на словото, достъп до информация, правото на мнение. Но даже в т.нар. развити демокрации болшинството граждани не могат да влияят на политическите процеси, нямат пряко, реално влияние върху властта.

Гражданите чувстват, че техните интереси и представата на елитите за единствено правилния курс, избран от същите тези елити, все по-често се разминават. В резултата на това референдумите и изборите все по-често поднасят изненади на властта. Хората гласуват не така, както са ги съветвали официалните медии, не така, както им обясняват така наречените системни партии. А обществените движения, които до неотдавна се смятаха за крайно леви или крайно десни, излизат на авансцената под формата на политическа противотежест.

В началото побързаха да обявят тези неудобни резултати за аномалия, за чиста случайност, но когато те започнаха да се повтарят, започнаха да говорят, че обществото не разбира елитите, възкачили се на политическия Олимп, че обществото не е дорасло да оцени действията на властовите структури, тяхната грижа за народното благо и накрая всичко се довежда до истерия и се представя като следствие от външна, по правило, руска пропаганда".

Очевидно Путин имаше предвид и Брекзит, и нарастващият брой на евроскептиците в Германия, и евентуалната победа на Тръмп. Тоест отчетливата тенденция за нарастване на противоречията между низините и елитите, които някои на Запад безпомощно се опитват да представят като "руско вмешателство".

Путин откровено се надсмя над подобна теза – "де да имахме и ние такава пропагандна машина в Русия. Но, за съжаление, не е така. Ние нямаме такива глобални медии като CNN, Би Би Си и някои други. Все още не разполагаме с такива възможности".

Западът се опитва да припише бунта срещу елитите на Путин, макар и частично. Но това е смешно. В същото време самите атлантици помагат на Путин да се бори с тях. Като преувеличават несъществуващата му способност да влияе на вътрешнополитическите процеси в техните страни, те сами привличат към него вниманието на онези хора на Запад, които са недоволни от сегашния курс – и те започват да виждат в лицето на Путин реален съюзник, което , без съмнение, е в полза на Русия.

Нещо повече: създава се негласен съюз между недоволното западно население и руския президент, който самият западен елит превърна в символ "на бунта срещу наднационалните елити". Ако преди Москва представяше Сталин като "вожд на цялото прогресивно човечество" и търсеше да засили влиянието си сред компартиите в Европа, то сега Западът сам тласка недоволните си граждани към Русия и Путин.

Днес, обаче, основният противник не е САЩ, а атлантическите, наднационални елити.

А Путин говори за това, че основвният противник на тези елити не е той, а самите народи на западните страни, които все по-често гласуват за несистемни политици.

"И ако се говори за победа на маргиналите и популистите над здравомислещите, трезвите, отговорни малцинства, то проблемът, разбира се, не е в популистите, а в това, че обикновените хора, редовите граждани вече нямат доверие на управляващите класи, ето в това е проблемът…

Елитът се прави, че не забелязва задълбочаващото се разслояване в обществото и размиването на средната класа и продължава да насажда идеологически модели, които, според мен, разрушават културната и национална идентичност. А в някои случаи, в някои страни се стига до жертва на националните интереси и отказ от суверенитет в името на благосклонността на сюзерена.

Основателно възниква въпросът: кой, в крайна сметка, е маргинален? Разширяващата се класа на наднационалната олигархия и бюрокрация, която обществото практически не избира и не контролира, или мнозинството граждани, които искат, общо-взето, прости и понятни неща: стабилност, свобода за развитие, перспектива за тях и техните деца, запазване на културната идентичност, и главното – елементарна сигурност за тях и техните близки".

Тези думи на Путин са истински манифест. Но не в качеството му на президент на Русия, а в качеството му на лидер на антиглобалистката съпротива на народите по света, заключава "Взгляд".

 

"Российская газета". Всички права запазени.