Блог: Избирането на Радев за президент като ветропоказател на Балканите

Резултатът има особено значение за страните от Югоизточна Европа.

Победата на 53-годишния генерал Румен Радев на втория тур на изборите за президент в България разбира се не стана глобална сензация, каквато стана изходът от едни други избори, проведени пет дни по-рано, пише Александър Пивоваренко в блога си на сайта на Руския съвет по международни отношения във вторник (15 ноември). За Югоизточна Европа обаче резултатът има особено значение.

Румен Радев се кандидатира като независим с подкрепата на БСП, която има особено място в България като правоприемник на БКП. В съвременна България БСП е единственото движение, което е участвало резултатно във всички 17 избори (9 президентски и 8 парламентарни).  Особеното в случая на БСП, е че тя вече неведнъж се е връщала на власт на фона на разочарованието от десните политици, отделящи по-голямо внимание на декомунизацията, отколкото на решаването на традиционните проблеми на българите (корупция, здравеопазване, енергетика). Като следствие победата или значителният ръст на резултатите на БСП в повечето случаи идваше като следствие от неудачните действия на нейните опоненти: неколкократно социалистите търпяха рязък откат в резултатите си, но след това се връщаха на предишното си равнище. На изборите за президент през 2011 г. кандидатът на БСП събра 28,9%, докато за Радев гласуваха 59%.

На сегашните избори евентуална победа на социалистите се допускаше, но малцина вярваха сериозно в нея. Една от причините за това бяха доминиращите позиции в последните години на управляващата партия ГЕРБ (2009-2013; 2014 – до днес). Бойко Борисов победи БСП на 11 избори (местни, президентски, парламентарни, за Европарламент). Поражението на тези избори дойде в доста неподходящ момент на урегулиране на последиците от кризата през 2013 г., което няма да позволи на ГЕРБ да създаде политически монопол и вероятно ще доведе до предсрочни парламентарни избори през 2017 г., където са възможни различни варианти, прогнозира авторът на  статията.

Дори и ГЕРБ да успее да запази властта, фактът, че БСП държи президентската институция означава, че България ще се върне към типичния сценарий на разделение на властта, отбелязва той.

Друг важен въпрос е дали Румен Радев може да се нарече "приятел на Русия", както пишат чуждестранните медии. За това има сериозни съмнения, отбелязва блогърът. На първо място, проблемът с геополитическите алтернативи за България не стои така остро, както в Сърбия и Черна гора. На второ, решенията на срещата на върха на НАТО и плановете в България да се създаде един от центровете за командване на алианса (наред с Румъния, Полша, Латвия, Литва, Естония) са насочени към запазването на страната в евроатлантическата орбита.

Трябва да се отбележи, че генерал Радев нееднократно е стажувал в американски военни учебни заведения.

На трето място, България винаги в исторически план е била лоялен съюзник. Българите бяха сред последните, отхвърлили социализма, но и сред първите, провъзгласили курс на евроатлантическа ориентация (първите контакти с НАТО датират още от 1990 г.).

От друга страна, може да се очаква известно смекчаване на риториката спрямо Русия, особено в сравнение с предишния президент Росен Плевнелиев, смята авторът. Заради задаващите се избори може да се очакват и гръмки изявление по проблемите, свързани с енергийния транзит и санкциите, тъй като позицията на правителството се различава от обществените нагласи, прозиращи от социологическите анкети: около половината българи все още са настроени положително към Русия, подкрепят "Южен поток" и отмяна на санкциите.

Опитът на България може да е интересен и в контекста на разбирането на вътрешнополитическите перспективи в съседните държави, отбелязва авторът. Ако победата на Тръмп задава тенденциите в западния свят, то процесите в България могат да се окажат ветропоказател за пътя на съседните страни.

"Российская газета". Всички права запазени.