Какъв Евросъюз е нужен на Русия

Константин Малер
Напоследък в европейските средства за масова информация и в изказванията на политици често звучи тезата, че Русия има интерес от дезинтеграцията и отслабването на ЕС и с всички средства съдейства за това.

Като доказателство се посочват аргументи за стремежа на Москва да реши редица въпроси на равнище отношения с една страна, а не на общоевропейско, а също и финансирането на десни партии. При все това макар в създалите се условия на Русия действително да ѝ е по-изгодно да си взаимодейства само със страните и политическите сили в ЕС, които са заинтересовани от конструктивно сътрудничество, това изобщо не означава, че Кремъл би искал разделение или значително отслабване на ЕС.

Напротив, колкото и парадоксално да изглежда, подобна перспектива противоречи на прагматичните интереси на Русия. Нещо повече, Москва разглежда днешните проблеми във взаимоотношенията с ЕС като резултат на отслабването му, а не на неговото укрепване. До голяма степен сегашното плачевно състояние на руско-европейските отношения е резултат от дезинтеграцията и разпокъсването, които започнаха да се наблюдават в ЕС от началото на новия век.

Партньор по сигурност

Преди всичко Русия се нуждае от силен Евросъюз като партньор по въпросите на европейската сигурност. Един силен ЕС може да окаже ефективно въздействие на Украйна, да участва в обсъждането на проблемите на „строгата безопасност“ (противоракетната отбрана, тактическото ядрено оръжие, ракетите със среден и малък обсег, Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа, контрола над въоръженията като цяло, разширяването на инфраструктурата на НАТО в Източна Европа), да действа като дееспособен партньор при обсъждането и създаването на системата за европейска сигурност като цяло и по правилата на играта, по-специално спрямо страни, които са общи съседки.

Един дееспособен и уверен в себе си Евросъюз ще бъде по-малко склонен да разглежда Русия като външна заплаха и още повече да хипертрофира този образ, използвайки го като „обединяващо друго“.
Един слаб ЕС, тъкмо обратното, представлява отделен проблем на европейската сигурност. Той инстинктивно дърпа към САЩ и призовава американците да засилват ролята си в европейската сигурност и военното присъствие в Източна Европа. Поради това геополитическото и военно-политическото разединение на континента се засилва.

Един разпокъсан Евросъюз, който не може да провежда единна политика, не може да оказва натиск на Украйна, принуждавайки я да изпълни Минските споразумения, нито пък да се споразумее с Русия по правилата на играта с общите съседни страни. Нещо повече, по принцип, в сегашното състояние той не може да изработи нова политика по източното направление, въпреки очевидния провал на сегашния курс.

Мнението, че един слаб и разпокъсан Евросъюз като цяло провежда по-благоразположена политика спрямо Русия, отколкото един силен и консолидиран ЕС, е погрешно.

Тъкмо обратното, слабият ЕС се стреми да използва фактора Русия като „обединяващото друго“ и изкуствено да култивира образа на заплахата. Това стана особено очевидно по време на украинската криза (2014-2015 година). Освен това в разпокъсания и разединен ЕС страните, които са най-силно антируски настроени, преди всичко Полша и балтийските държави, оказват по-силно въздействие при вземането на решения и определянето на общия знаменател, отколкото в един силен Евросъюз, където те играят второстепенна роля.

Дисциплиниращо въздействие

Един силен ЕС би бил полезен за Русия за решаването на близкоизточния проблем. Само ако е глобален играч, способен да води обща европейска външна политика, ЕС ще може да оказва дисциплиниращо въздействие на Турция, Саудитска Арабия и Иран, гарантирайки създаването в Близкия Изток на нов международно-политически ред с тяхното достойно участие. Един слаб Евросъюз, който не е в състояние да прилага ефективна миграционна и антитерористична политика, само раздухва близкоизточния пожар и събитията от 2011-2015 година нагледно потвърждават това.

Освен това Евросъюз, който може да действа като един от глобалните силови центрове, може да отслаби тенденцията на глобалното разделяне на света на две големи политическо-икономически общности и като цяло да направи света по-балансиран. Един консолидиран ЕС ще бъде по-уверен преговарящ по договора за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) и в същото време по-интересен партньор за Китай. Един по-слаб ЕС, все по-силно подчиняващ се на Вашингтон политически и икономически, напротив, е мощен фактор за глобален разкол.

Привлекателността на ЕС за постсъветските страни е въпрос по-скоро към Русия и Евразийския икономически съюз, отколкото към Евросъюза. Ако Русия успее, провеждайки необходимите вътрешни реформи, да стане пример за подражание за най-близките си съседи, а също и умело да използва обективната зависимост на постсъветските страни от нея и от евразийската интеграция, то никакъв ЕС няма да ѝ пречи.

*Дмитрий Суслов е заместник-директор на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания към  Националния изследователски университет – Висша школа по икономика (НИУ ВШЭ), програмен директор на клуба „Валдай“.

Оригиналният текст на статията на сайта https://lenta.ru/articles/2016/04/20/europeanfriends/

"Российская газета". Всички права запазени.