БГ синдром: защо властите се стремят към Запада, а народът – към Русия

president.bg/wikipedia
Преди дни отиващият си президент на България Росен Плевнелиев заяви гръмко, че Москва се стреми да разруши ЕС отвътре. В същото време огромното мнозинство от българите продължават да питаят топли чувства към Русия. За корените на тези топли чувства и разнобоя между народа и политическия елит – Игор Пшеничников, съветник на директора на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ).

Преди дни българският президент Росен Плевнелиев заяви, че "има много признаци", че Русия финансира антиевропейски партии и средства за масова информация в България и други страни от Европа, като по този начин се стреми да "подкопае ЕС отвътре".

Подобни думи вече сме чували от устата на Барак Обама и провалилия се кандидат за президент на САЩ Хилари Клинтън. Депутатът от британските Лейбъристи и бивш министър на културата Бен Бредшоу също неотдавна заяви, че "Русия, както личи по всичко, се е намесила" в референдума за Brexit. Сега и българските власти дадоха своя принос и се присъединиха към този хор.

Председателят на Национално движение "Русофили" Николай Малинов ми каза: президентът Плевнелиев "се държи като папагал, повтаря стъпките на своя американски патрон – президента Обама. Със своите последни думи и разпореждания той се опитва всячески да усложни работата на бъдещия президент Доналд Тръмп. Сега и нашият заминаващ си президент Плевнелиев се опитва да сложи прът в колелото на избрания президент Румен Радев, който победи на изборите на 13 ноември тази година".

Преди дни българският информационен портал "Гласове" съобщи, че американската фондация "Америка за България" е платила на БНТ и частната телевизия бТВ съответно по $30 600 и $26 500 за отразяването на предизборната битка между Клинтън и Тръмп "по правилния начин".

България се държи странно

Изявлението на Плевнелиев напълно се вписва в антируската политика на българските власти, която е традиция едва ли не от края на XIX век. Изключение прави само периодът след Втората световна война. А през Първата и през Втората световна война България воюва не на страната на спасилата я някога Русия, а против нея.

Но това поведение на българския елит е в постоянен разрез с братските чувства между народите на България и Русия.

Тези отношения имат дълбока историческа основа. И руснаците, и българите са православни народи. Дори богослужебните книги на църковно-славянски език са едни и същи след кръщението на Рус. Освен това в хода на Руско-турската война през 1877-78 г. Русия, с цената на живота на стотици хиляди свои войници, освобождава България от Османско иго. В резултат на дълговековния геноцид от 5 милиона българи в средата на XIX век остават едва милион. Ако не е била Русия, българския народ просто нямаше да го има.

Но сега България отново не е сред съюзниците на Русия и дори не е сред икономическите ѝ партньори.

Разбира се, в началото на 1990-те години, когато Русия не се занимаваше със своите бивши съюзници, обърканата България попада в сферата на влияние на Запада. Следват приемането и в ЕС и НАТО. Но братството между нашите народи се запазва.

Оттогава обаче мина време и днес Русия е различна. И когато Москва предлага на България взаимоизгодно икономическо сътрудничество, тя се сблъсква с поведение, на което трудно може да се намери адекватно обяснение – особено на фона на традиционната дружба между руснаците и българите.

Смятам, че още дълго ще помним отказа на българските власти от вече договорения проект за изграждането на газотранспортна система по дъното на Черно море. Известно е, че България го направи в свой ущърб под натиск от ЕС и САЩ. Сега Русия решава този въпрос с Турция.

Помним и отказа на България (също под натиска на ЕС) от съвместния с Русия проект за изграждането на АЕЦ в Белене, в резултат на което България загуби 620 млн. евро само за компенсации в полза на руската "Атомстройекспорт".

Но това са икономически дела. Друг въпрос е странното за българите членство на страната им в НАТО. А то изобщо не се вписва в съзнанието на преобладаващото мнозинство от българите, които и до момента питаят братски чувства към Русия.

"Русофили"

Според социологическо проучване (юли 2016 г.), което цитира председателят на "Русофили" Николай Малинов, 82% от населението на България се отнася дружески към Русия, а едва 4% се смятат за русофоби. "Русофили" е най-масовата обществена организация в страната, която има над 35 000 официални членове и 225 поделения из цяла България.

"Русофили" работят, за да може в България да се запазят издигнатите още в началото на XX век паметници на руски военачалници и войници, освободили България от турско иго в хода на Руско-турската война. Един от тях е величественият паметник на Александър II в центъра на София (българите го наричат "Паметникът на Цар Освободител"); сред тях е и храмът-паметник в подножието на легендарния връх Шипка. Под тяхната опека и е известният в Русия под името "Альоша" паметник на съветския войник в Пловдив, както и Паметникът на съветската армия в София.

Русофилите продължават да откриват нови паметници на герои от Руско-турската война, на руски военачалници от други времена, оставили своята следа в историята на независима България. През 2014 г. на централния площад в гр. Казанлък бе открит паметник на героя от Руско-турската война през 1877-78 г. генерал М.Д. Скобелев. В София преди пет години бе поставен бюст на генерал. И.В. Гурко, чийто полк освобождава от турците българската столица през декември 1877 г. Русофилите поддържат в прилично състояние намиращите се в различни ъгълчета на България гробища на руски войници, загинали в Руско-турската война.

Неотдавна в гр. Тутракан русофилите откриха паметник на руския пълководец А.В. Суворов, който освобождава този град от турците в периода на Руско-турската война от 1768-1774 гг. С усилията на "Русофили" на съветския маршал Г.К. Жуков са кръстени улици в гр. Бяла и в гр. Каварна.

Любовта към Русия – геополитическо понятие за българите

Всяка година "Русофили" провеждат фестивал на българо-руската дружба на мемориала на Шипка, който се е превърнал в символ на съпротивата на руските войници.

С усилията на "Русофили" с техни частни дарения в детските градини из цялата страна са създадени 600 кабинета за изучаване на руски език, в които учат 15 000 деца. С тях се занимават 280 учители. Държавният бюджет не отделя и стотинка за това.

По линия на "Россотрудничество" "Русофили" ежегодно изпращат в руските ВУЗ-ове стотици български студенти за курсове по руски език. В страната ежегодно се провеждат около 120 концерта с руски песни, на които "Русофили" канят руски изпълнители.

"Пазим нашата културно-историческа памет", казва Малинов. "Тя е свързана с Русия. Правим така, че народите на България и Русия да запазят своята близост, отношенията да са тесни. Пазим нашата взаимна любов. За българите любовта към Русия е геополитическо понятие".

Вероятно любовта, благодарността и историческата памет не са категории от областта на дипломацията, политическите и икономически интереси. Но тези категории са присъщи на хората, на народа. А политиката не се прави сама – тя се прави от хора.

И българите се надяват, че избраният президент на страната им Румен Радев (той ще встъпи в длъжност на 22 януари 2017 г.) ще успее да промени ситуацията, в която българските власти от дълго време не се вслушват в народа си. Та нали Радев бе избран от коалиция на политическите сили, които определят като своя основна задача защитата на националните интереси. Как може да се постигне това, оставайки в състава на ЕС и НАТО, вероятно знае единствено българският политически елит.

Текстът на руски език на сайта https://ria.ru/analytics/20161229/1484914451.html