Османски рецидив: как Ердоган се меси в изборите в България

AP
Какво се случва в страната, която руската армия освободи от властта на Османската империя през 1878 година? И какво означава случващото се за Москва? Георгий Енделбладт* за life.ru**.

В навечерието на насрочените за 26 март парламентарни избори в България избухна скандал около намесата на източната ни съседка в тях. Президентът Румен Радев заяви в ефира на БНТ на 17 март, че Турция се меси в процеса на избори на народни представители в суверенна държава и това е абсолютно недопустимо. Той съобщи, че ден по-рано е провел среща с посланиците на Германия, Франция, Австрия и Холандия.

"Уточних много ясно, че ескалацията на напрежението по оста ЕС-Турция рефлектира най-силно в България, защото рискът е най-силен за нас. Ние сме на първа линия", каза Радев.

Президентът увери, че българските спецслужби контролират ситуацията, а посланикът на страната ни е отзован от Анкара "за консултации".

Какво се случва в страната, която през 1878 г. руската армия освободи от властта на Османската империя?

Как Ердоган внесе разкол сред българските турци

Според обвиненията на София Анкара открито подкрепя движението ДОСТ, чийто лидер е Лютви Ахмед Местан. Турският министър на труда Мехмет Мюеззиноглу призова живеещите в Турция граждани на България от турски произход да гласуват за нея, а българските власти на свой ред предупредиха, че има опасност през границата да пристигнат организирани автобуси с избиратели. 

В същото време позицията на София неочаквано бе подкрепена от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, който осъди действията на турския посланик в София Сюлейман Гьокче. За "обединяващ патриотизъм" призова и основателят на ДПС Ахмед Доган.

Случващото се в момента може да се обясни с борбата за контрол над турската общност в страната и опити позициите на ДПС да бъдат отслабени от наскоро създадената ДОСТ, която е ориентирана към Ердоган.

Разколът в турските партии в България стана неочаквано следствие от руско-турската криза през 2015 година. Тогавашният лидер на ДПС Лютви Ахмед Местан категорично подкрепи нападението срещу руския Су-24 и застана изцяло на страната на Ердоган.

Елитът на партията начело с Ахмед Доган сметна този подход за прекалено радикален и на 24 декември 2015 г. Местан бе свален и изключен от партията. Политикът не се предаде и скоро основа ДОСТ, която разчита на подкрепата на Турция.

Парламентарните избори на 26 март ще бъдат първият сериозен тест за ДОСТ, която претендира за част от по-рано неприкосновения електорат на ДПС. Като се има предвид, че в Турция живеят 372 000 преселници от България, част от които са запазили българското си гражданство, това може да окаже реално влияние върху резултатите от вота. На парламентарните избори през 2014 г. ДПС получи близо 60 000 гласа от чужбина. А според последните социологически изследвания ДПС може да привлече между 8,1 и 9,5% от гласовете, което е близо два пъти по-малко от резултата на партията през 2014 г. (14,85%).

Как демографията формира политиката

Според преброяването на населението от 2011 г. в България живеят 589 000 турци или 8% от общото население от 7,4 млн. души. От повече от 10 години резултатите на ДПС на изборите са от 12 до почти 15% от гласовете, което я прави трета политическа сила в страната след ГЕРБ и БСП.

През периода 1997-2009 г. ДПС бе част от правителството, а след това подкрепяше правителството на ГЕРБ в парламента. В същото време тя се застъпваше за близки връзки със съседна Турция и благодарение на това държеше монопола върху вота на турската общност в страната.

Проблемите в отношенията между ДПС и Анкара започнаха да нарастват паралелно с отдръпването на Ердоган от наследството на Ататюрк. Партията на Ахмед Доган е ориентирана основно към старата Турция отпреди Ердоган, чийто елит постепенно се изтласква от премиера-реформатор. Откритият сблъсък избухна в края на 2015 г., когато гръбнакът на партията не рискува открито да подкрепи авантюрата на Анкара и да тръгне против волята не толкова на София, колкото на Брюксел. Все пак ДПС не случайно се изявява като прозападна и пронатовска партия. САЩ и Западът възприемаха българските турци като лоялно малцинство и тяхна надеждна опора в потенциално русофилска България.

Охлаждането на отношенията между новата Турция и Запада изправи ДПС пред избор и партията очевидно го направи – но не в полза на Ердоган.

Президентските избори през декември 2016 г. поставиха началото на залеза на близо десетилетната доминация на дяснолибералната партия ГЕРБ – президент стана подкрепяният от социалистите генерал в оставка Румен Радев, смятан за проруски настроен. Една от първите стъпки на Радев бе да насрочи предсрочни парламентарни избори, които биха могли да променят разпределението на силите в България. Според последните проучвания основните конкуренти имат относително равенство – 30,3-31,5% за социалистите срещу 29,9-31,2% за ГЕРБ. След тях се нареждат Обединените патриоти с 10-11% и ДПС с 8,1-8,5%.

"Европейски избор" против Турция

Стимул за президента да предприеме рискован ход бе и отслабването на позицията на Анкара в отношенията ѝ с лидерите на ЕС. По-рано тежестта на Турция в очите на ЕС и водещите държави бе непоклатима и далеч по-силна от влиянието на малката и проблемна България. Сега, след поредицата от скандали около Ердоган с ключови държави в ЕС – Германия, Холандия, Австрия, Дания, отношението на Европа към Турция се променя. 

На фона на миграционната криза и нарастващото недоволство на избирателите единственият шанс на сегашния европейски елит да задържи властта е да приеме програмите на десните партии, техните искания да се запази европейската идентичност. Масовите митинги на "новите съграждани" с море от знамена на "историческата родина" никак не подхождат на настроенията на европейските избиратели и жизнените потребности на европейския елит.

В този контекст е разбираемо посланието на Радев, че България е "на първа линия" в противостоянието между ЕС и Турция, отправено към посланиците на западноевропейските страни, които вече са в директен сблъсък с политическата експанзия на Ердоган.

Какво значи всичко това за Русия?

Русия ще спечели, ако не заеме страна в този конфликт.

Ескалацията на конфликта на Турция с ЕС показа колко навреме Москва успя да уреди отношенията си с Анкара. Сега това дава на Русия свобода и позволява на страната спокойно да работи с всички страни в спора. Заплахата от голям антируски фронт отслабна сериозно, а евентуалните участници в него за момента са заети да се борят помежду си.

Например, Росен Плевнелиев, който на 22 януари напусна президентския пост на България, зает от него през 2012 г., преди дни реши да се включи в регионалната кампания срещу "ръката на Москва" и по примера на Черна гора и властите в самопровъзгласеното Косово заяви, че Русия се меси в българските избори. Тази "сензация" обаче не получи сериозно медийно внимание – тя бе изтласкана на заден план от реално проблемната тема с Турция.

Разбира се, за момента руско-българските отношения далеч не са идеални. Основният "удар" върху тях бе нанесен от правителството на ГЕРБ, което блокира проекта за газопровод "Южен поток", проекта за АЕЦ "Белене" и подкрепи всички антируски санкции. Тогава София твърдеше, че прави това не по собствена воля, а в изпълнение на нормите на ЕС или по настояване на САЩ. Дали политическият пейзаж в страната ще се промени след изборите на 26 март и доколко; ще са готови ли новите власти да преодолеят проблемите в двустранните отношения – ще стане ясно съвсем скоро.

Георгий Енделбладт е научен сътрудник в Института по славянознание към РАН, експерт по съвременна политическа история на Балканите.

** Текстът се публикува в превод от life.ru с леки съкращения.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.