Globe&Mail: Русия и Турция се борят за контрола над БГ партия

Русия и Турция се борят за контрол над не толкова голяма, но мощна етническо-турска политическа партия в България – страна, която в миналото бе най-близкият чуждестранен съюзник на СССР, а оттогава редовно среща обвинения, че е руски „троянски кон“ в НАТО, пише канадското издание „Глоуб анд Мейл“ (Globe and Mail).

Борбата заплашва още повече да дестабилизира южната граница на ЕС, отбелязва авторът на материала.

В началото на миналата седмица България обяви турски дипломат за персона нон грата, като го обвини, че се намесва във вътрешните ѝ работа. Турция отвърна с реципрочна мярка спрямо български дипломат в Истанбул. Всичко това стана, след като в парламента в София бе създадена специална комисия, която да разследва дали Москва и Анкара се месят в местната политика. Малко след това българският премиер Бойко Борисов определи комисията като грешка и каза, че тя ще бъде заличена.

В основата на всичко това е един колоритен скандал, който според експерти е дълбоко оплетен в политическа корупция и интриги на местно равнище, посочва изданието. Въпреки това тази малка страна с население от 7 млн. души, притисната между Турция на юг и Русия през Черно море на изток, е на път да стане поредното бойно поле в един бързо разрастващ се конфликт между двата регионални гиганта.

Онова, което започна като несъгласие между Москва и Анкара заради Сирия, избухна през ноември, когато Турция свали руски бомбардировач с твърдения, че е нарушил въздушното ѝ пространство.

Според анализатори за обстановката отчасти е виновен експанзионизмът на Турция.

„Тези събития показват една по-широка картина на систематични опити от страна на турската държава да получи влияние над турските и мюсюлманските малцинства в България и особено върху религиозните общности на мюсюлманите“, смята професорът по политология от Софийския университет Огнян Минчев. Той допълва, че решението турският дипломат в Бургас да бъде обявен за персона нон грата е „умерена“ реакция от страна на България, чийто най-добър вариант е да запази неутралитет в борбата между съседите ѝ.

Дипломатическата кавга с Турция бе поредната глава в драмата около Движението за права и свободи (ДПС) – партия, която дълги години осигуряваше важни гласове, създали или свалили редица правителства от 1990 година. Освен това тя твърди, че държи ключа към етническия и религиозен мир в България.

Ако към микса се добави и ширещата се корупция, ще се получи идеалната буря, която за мнозина българи върна спомените от Студената война, отбелязва авторът.

Първите изстрели в края на декември миналата година наподобяваха на мини версия на сталинистки преврат: Лютви Местан, по онова време още лидер на ДПС, бе обвинен, че е чуждестранен агент на тържество по случай Нова година и свален от поста малко след това. Това го накара да избяга в турското посолство в търсене на защита. Премиерът Бойко Борисов по-късно се оплака по телевизията, че турският президент Реджеп Ердоган и премиерът Ахмет Давутоглу са го търсили по телефона в 1 през нощта в безуспешен опит да го накарат да се намеси.

Оттогава Местан направи опит да се върне в политиката, като основе алтернативна партия на ДПС, за която се говори, че е подкрепяна от турското правителство. На Ахмет Доган, основател на ДПС, който организира преврата, пък му бе забранено да влиза в Турция.

Според анализатори в основата на конфликта между двамата политици са мътни, но мощни бизнес интереси, носещи клеймото на руска стратегия за хибридна война. Напоследък тези подходи се използват активно и от турското правителство.

„Въпреки турската подкрепа, ДПС е тясно обвързана с проруски бизнес интереси“, смята Лора Чакърова, експерт и анализатор в лондонската анализаторска компания Ай Ейч Ес (IHS). „Свалянето на Местан е още едно потвърждение на мощната вертикала на партията и нейните скрити връзки с проруски бизнес и политически интереси в противовес на турските, които напоследък се активизираха“, допълва тя.

На фона на всичко това Борисов е изправен пред редица предизвикателства, които не свършват с предполагаемите опити за руска и турска намеса, пише авторът.

Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии в София е разтревожен, че напрежението в ЕС може да изтласка България от пътя на належащите реформи и да засегне проевропейските настроения в страната.

Други обаче виждат ползи от евентуалните по-близки връзки с Русия и твърдят, че това може да помогне на надеждите на страната да стане регионален енергиен център. Много българи хранят и топли чувства на руснаците, освободили ги от Османската империя през 1876 година, посочва журналистът.

„Предпазливият начин, по който правителството подхожда към дипломатическата криза с Турция, без да прави каквито и да било изявления, ме кара да мисля, че то се опитва по-скоро да стопли отношенията с Русия, отколкото да разстрои Анкара“, смята политологът Веселин Аврамов.

„Очаквам страната да извлече ползи от този подход през тази година под формата например на засилен поток от руски туристи, които бойкотират Турция, към българските черноморски курорти“, допълва той.

„В дългосрочен план свалянето на Местан, който бе против проекта за газопровод „Южен поток“ може да подготви почвата за възобновяването на проекта под някаква форма, както и за други големи енергийни проекти в сътрудничество с Русия“.

"Российская газета". Всички права запазени.