Руският флот щe бъде подготвен за продължителни операции

Алексей Павлишак / ТАСС
Руските военни смятат да възстановят възможностите си за провеждане на продължителни операции във всяка точка на световния океан, такива, каквито притежаваше СССР. Това заяви министърът на отбраната Сергей Шойгу по време на разширено заседание на колегията на МО на РФ. Министърът отбеляза, че за това е необходимо да се развива системата за материално-техническо снабдяване на ВМФ.

По-късно началникът на Генералния щаб на ВМФ на Русия, вицеадмирал Андрей Воложински уточни, че флотът трябва да бъде готов „за реакция срещу новите заплахи във всяка точка на Световния океан“.

Независимо от многобройните положителни оценки, провеждането на операцията на руските Въздушно-космически сили (ВКС) в Сирия не е никак лесно. Това е особено забележимо при логистиката. Дори и СССР нямаше чак толкова много опит в провеждането на операции на голямо разстояние. Русия няма обща граница със Сирия и цялото обезпечаване на операцията на ВКС и на армията на Асад с техника и боеприпаси легна върху раменете на авиацията и флота.

Проблемите със снабдяването

В състава на руския ВМФ са зачислени 19 големи десантни кораба (ГДК). Те са разпределени по различните флотове. За поддръжка на операцията в Сирия бяха задействани шест транспорта от Черноморския флот, четири от Балтийския и два от Северния. Но това количество не е достатъчно. В резултат на това за нуждите на ВМФ бяха закупени няколко турски товарни кораба.

Но транспортирането на оръжия с граждански съдове е опасно начинание и вече неколкократно предизвикваше трудности. Например през юни 2012 г. край шотландските брегове бе задържан корабът „Алаид“, като на борда му се намираха в разглобено състояние няколко ремонтирани в Русия ударни вертолета Ми-25 на сирийската армия. Под натиска на британските власти плавателният съд бе лишен от застраховка и той бе принуден да се завърне в Мурманск.

Имаше случаи на проверка на съдове в Кипър. Още е прясна в паметта мрачната история с кораба „Арктик Си“ (Arctic Sea), превзет от някакви си „мирни еколози“. Военните кораби не подлежат на проверка и се охраняват от морски пехотинци, а опитите им да бъдат задържани в неутрални води представляват casus belli, повод за война, което прави практически невъзможно прекратяването на мисията им.

Проблемът е в това, че де факто големите десантни кораби са още по-малко, отколкото на хартия. Съветските ГДК са строени в края на 70-е – началото на 80-е години, не са подготвени за интензивна работа. За необходимостта от тяхната постепенна подмяна се говори от достатъчно дълго време. Отчасти именно за решаването на тази задача Русия искаше да купи френските кораби „Мистрал“ (Mistral).

Строителството на собствени ГДК

След разтрогването на договора за „Мистралите“ в медиите се появи информация за вероятната модернизация на корабите „Носорог“, проект още от съветско време (последният е построен през 1988 г.), и тяхното въвеждане в строя, но засега разговорите не са продължени.

След като бяха поръчани „Мистралите“, руските корабостроители нееднократно заявяваха, че и самите те са подготвени да направят аналогичен кораб. Отмяната на договора им предостави възможността да потвърдят тези заявления на практика. В средата на януари 2016 г. началникът на Управлението по корабостроене към Военноморския флот на Русия капитан Първи ранг Владимир Тряпичников разказа за медиите, че „обликът на ГДК с голяма водоизместимост е определен“, а началото на неговото изграждане е планирано за 2018 г.

„Това ще бъде десантен кораб с голяма водоизместимост, той ще може да превозва голямо количество техника и личен състав“, уточни Тряпичников.

Може би става дума за ГДК по проект „Лавина“. Тези кораби, както и френските „Мистрал“, могат да осъществяват приемане, превоз и стоварване на морски десант на оборудвано или необорудвано крайбрежие, като привличат както десантни катери, така и вертолети. Те ще могат да превозват до 500 десантчика и до 50 единици бойна техника.

Всичко това се случва на фона на икономическата криза в Русия и на съкращаването на разходите за въоръжение. Срокът за утвърждаване на Държавната програма за превъоръжаване-2025 бе отложен от 2015-а за 2018 г. На този фон изявленията на министър Шойгу за важността на организационната и техническа модернизация на системите за снабдяване на флота дават надежда, че до 2025 г. Русия действително ще получи минимум един собствен вертолетоносач.

"Российская газета". Всички права запазени.