С какво са се занимавали хората от Лубянка?

Комитетът за държавна сигурност (КГБ) не съществува вече 25 години, но неговите хора управляват Русия. Това са депутати, сенатори и началници в държавни корпорации, на които „наметалото“ офицер по сигурността не им е попречило, а може би дори им е помогнало. Освен това всички съвременни силови структури в страната са наследници на КГБ.
топ
Снимка: Евгений Одиноков / РИА „Новости“

Тайни агенти, зловещите подземия на вътрешния затвор, тотално подслушване и масови доноси – за Комитета за държавна сигурност (КГБ) винаги са се носили много слухове. А най-известният кагебист в страната е Владимир Путин – президентът на Русия. Неговата дейност под прикритие в Дрезден и до ден днешен не дава покой на много хора: „С какво именно се е занимавал в края на 80-е години в ГДР?“. Впрочем секретно е било не само разузнаването – в съветските вестници не се е пишело нищо и за другите подразделения.

С чужди легенди

„Аз бях в управление „С“ – „нелегалното“ разузнаване. Ние работехме под чуждо име и с чужди биографии, имаше много такива хора“, разказва за „Руски дневник“ генерал-майорът от запаса на КГБ Валерий Мальовани.

Структурата на това управление никога не е била разкривана. Всеки инженер, библиотекар или брокер можеше да се окаже агент на СССР. С „легалните“ беше по-просто – те заемаха официална дипломатическа длъжност. Например първият секретар в посолството винаги бе човек на КГБ.
„През 81-а в Ангола аз се водех началник отдел в управлението за стратегически петролни бази, тоест бях на граждански договор. В същото време ние подготвяхме кадри за цветни революции“, казва Мальовани.

КГБ по нищо не се отличаваше от другите специални служби по света, твърди Александър Михайлов, който е изкарал там 15 години на оперативна работа. Единствената разлика е в това, че Комитетът бе въоръжен отряд на Комунистическата партия, „държава в държавата“, отбелязва той.

Банкерът Александър Лебедев пред Московския градски съд преди разглеждане на жалбата му срещу съдебно решение, според което трябва да положи 150 часа общественополезен труд за хулиганско нападение срещу бизнесмена Сергей Полонски. Сергей Кузнецов / РИА „Новости“Банкерът Александър Лебедев пред Московския градски съд преди разглеждане на жалбата му срещу съдебно решение, според което трябва да положи 150 часа общественополезен труд за хулиганско нападение срещу бизнесмена Сергей Полонски.
Губернаторът на Санкт Петербург Георгий Полтавченко. Сергей Фадеичев / ТАССГубернаторът на Санкт Петербург Георгий Полтавченко.
Президентът на „Роснефт“ и шеф на борда на директорите Игор Сечин гледа президента Владимир Путин, който разговаря с италианския премиер Матео Ренци на Международния икономически форум в Санкт Петербург 2016. Михаил Метцел / ТАССПрезидентът на „Роснефт“ и шеф на борда на директорите Игор Сечин гледа президента Владимир Путин, който разговаря с италианския премиер Матео Ренци на Международния икономически форум в Санкт Петербург 2016.
Директорът на Федералната Миграционна служба Константин Ромодановски (в дясно) по време на инспекция на основната сграда на новия мултифункционален център в Москва, близо до село Сахарово. Максим Блинов / РИА „Новости“Директорът на Федералната Миграционна служба Константин Ромодановски (в дясно) по време на инспекция на основната сграда на новия мултифункционален център в Москва, близо до село Сахарово.
Президентът на „Транснефт“ Николай Токарев присъства на среща за разработване на пристанища на Азовско и Черно море. Михаил Метцел / ТАССПрезидентът на „Транснефт“ Николай Токарев присъства на среща за разработване на пристанища на Азовско и Черно море.
Президентският комисар по правата на децата Павел Астахов по време на презентация на фотоалбума „Русия без сираци“ в редакцията на вестник „Российская газета“. Алексей Филипов / РИА „Новости“Президентският комисар по правата на децата Павел Астахов по време на презентация на фотоалбума „Русия без сираци“ в редакцията на вестник „Российская газета“.
Рашид Нургалиев, зам.-секретар на  Съвета за сигурност на РФ, присъства на заседание по въпросите на държавната политика в областта на ядрената и радиационна сигурност, председателствана от руския президент Владимир Путин в неговата резиденция Ново Огарьово. Михаил Климентиев / РИА „Новости“Рашид Нургалиев, зам.-секретар на Съвета за сигурност на РФ, присъства на заседание по въпросите на държавната политика в областта на ядрената и радиационна сигурност, председателствана от руския президент Владимир Путин в неговата резиденция Ново Огарьово.
Генералният директор на Руската държавна технологична корпорация Сергей Чемезов на парти за 70-годишнината на Виталий Игнатенко, генерален директор на информационна агенция ИТАР-ТАСС. Валерий Шарифулин / ТАССГенералният директор на Руската държавна технологична корпорация Сергей Чемезов на парти за 70-годишнината на Виталий Игнатенко, генерален директор на информационна агенция ИТАР-ТАСС.
Началникът на кабинета на президентския Изпълнителен офис Сергей Иванов на среща с членове на правителството в Ново Огарьово. Сергей Гунеев / „Новости“Началникът на кабинета на президентския Изпълнителен офис Сергей Иванов на среща с членове на правителството в Ново Огарьово.
Директорът на Федералната служба Национална гвардия и главнокомандващ на войските от Националната гвардия Виктор Золотов по време на тренировка с оперативна дивизия „Дзержински“ за повод Деня на Победата на Червения площад. Кирил Калиников / РИА „Новости“Директорът на Федералната служба Национална гвардия и главнокомандващ на войските от Националната гвардия Виктор Золотов по време на тренировка с оперативна дивизия „Дзержински“ за повод Деня на Победата на Червения площад.
Президентът на Русия Владимир Путин на пленарно заседание на Държавната дума на РФ. Рамил Ситдиков / РИА „Новости“Президентът на Русия Владимир Путин на пленарно заседание на Държавната дума на РФ.
Президентът на Руските държавни железници Владимир Якунин на щанда на информационна агенция ТАСС на Международния икономически форум в Санкт Петербург 2015 г, изложбен комплекс „Lenexpo“. Евгений курсков / ТАССПрезидентът на Руските държавни железници Владимир Якунин на щанда на информационна агенция ТАСС на Международния икономически форум в Санкт Петербург 2015 г, изложбен комплекс „Lenexpo“.
 
1/12
 

Контрольор за $300

Вътре в страната страхът от чекистите беше не по-малък: знаменитото „идеологическо“ 5-то управление бе като сянка на партията. Неговият 12-и отдел – подслушване на телефонни разговори и помещения – засенчваше всички останали.

„Той се наричаше отдел, но със щата си можеше да бъде със 100 точки пред някои от управленията“, казва историкът на съветските органи за сигурност и сътрудник в сдружение „Мемориал“ Никита Петров.

Там работеха контрольори, по правило – жени, заплатата им бе около 300 рубли (малко по-малко от $300). Проверка на личното дело преди да постъпиш – година. За денонощие се записваха от 8 до 11 часа за всеки „обект“, за 1 час запис – по 7 контрольора.

Впрочем тоталното подслушване на всички бе невъзможно – нямаше такива възможности. Основно се следяха международните линии. „До Олимпиадата в Москва нямаше автоматична връзка, разговорите се поръчваха и контролът върху тях бе по-лесен“, отбелязва Петров.
В КГБ се озоваваха и хора от улицата, но те все пак бяха малцинство. Според историка „по-голямата част от вербовките на КГБ бяха не на „инициативни“ хора, а такива, срещу които има компромат и те се съгласяват да сътрудничат.

Досиета срещу свои

В „подземията“ на КГБ, като стана дума, никого не са измъчвали. А и „подземия“ като такива не съществуваха. Имаше вътрешен затвор на седмия етаж в знаменитата дореволюционна сграда на площад „Лубянка“. А за „враговете“ на режима имаше изселване над 101 км от мегаполисите (също и за рецидивистите и проститутките) и две алинеи. Според Петров ежегодно по алинея 70 за „антисъветска агитация“ са осъждани от 30 до 60 човека, а по 190 (за клевета срещу държавата) – около 100.

Но от края на 60-е години от КГБ започна да се страхува и съветската номенклатура.

Ръководството на КГБ беше оглавено от Юрий Андропов и върху комитета се изсипаха три пъти повече средства и възможности, каквито другите не притежаваха. В устава на КГБ бе записано, че той може да следи включително и органите на МВР, което нямаше как да не дразни последните.
Започна война, „натопяваха се с компромати“. След като им откри допирни точки с престъпния свят, КГБ започна да трупа досиета срещу правителството и органите. „Когато почина Брежнев, в кабинета на Политбюро влязоха десет полковника от КГБ и пред всекиго сложиха досие.

Андропов стана генерален секретар, най-важния човек в Съветския съюз“, казва Мальовани.
Но получил всичко – от лични войски до правото да следи, всемогъщият Комитет не успя да устои на пуча от август 1991 г. В този неуспешен опит за държавен преврат чекистите изиграха роля на „уши“ на революционерите. Някои бяха задържани, а след това амнистирани. В просторните кабинети на „Лубянка“ се настани новоучредената Федерална служба за безопасност (ФСБ).

Къде се дянаха чекистите от КГБ? За всичките не се намери място в ФСБ, затова пък се намери в руския елит. Депутати, губернатори, прокурори, заместник-министри и ръководители на държавни корпорации – много от тях ги обединява общото им чекистко минало.

 

Чекисти във властта и бизнеса

 

1. Владимир Путин

В КГБ е от края на 70-е години, контраразузнаване.

След това: директор на ФСБ, секретар на Съвета за сигурност; в момента – президент на РФ.

2. Сергей Чемезов

В КГБ служи в научно-техническото разузнаване в ГДР, където общува с Путин.
След това: генерален директор на корпорация „Ростех“, член на бюрото на висшия съвет на партията на властта „Единна Русия“.

3. Сергей Иванов

В КГБ е от средата на 70-е години, служи във външно разузнаване.

След това: министър на отбраната на РФ в периода 2001-2007 г.; в момента е глава на администрацията на президента.

4. Владимир Якунин

В КГБ е 22 години.

След това: от 2005 до 2015 г. оглавява държавния монополист „Руски железопътен транспорт“ (Российские железние дороги); в момента е съпредседател на световния форум „Диалогът между цивилизациите“.

5. Александър Лебедев

В КГБ: от 80-е години е във външно разузнаване.

След това: председател на управлението на Националната резервна банка („Газпром“ е най-голям акционер); депутат от Държавната дума; бивш председател на медийния холдинг „Новие медиа“ и на британския вестник „The Independent“.

6. Георгий Полтавченко

В КГБ: от 1979 до 1994 г. е бил оперативен пълномощник на подразделението за осигуряване на безопасността на транспорта.

След това: губернатор на Санкт Петербург.

7. Рашид Нургалиев

В КГБ: от 80-е години е оперативен пълномощник на КГБ в Карелска автономия.

След това: министър на вътрешните работи; в момента е заместник-секретар на Съвета за сигурност на РФ.

8. Константин Ромодановски

В КГБ: През 80-е години е в 5-то „идеологическо“ управление на КГБ

След това: ръководи Федералната миграционна служба, закрита през 2016 г.

9. Павел Астахов

В КГБ: висшата школа на КГБ, веднага след обучението напуска органите.
След това: в момента е пълномощник по правата на детето в РФ.

10. Виктор Золотов

В КГБ: от 70-е години е в 9-то управление (охрана на държавни лица)

След това: главнокомандващ вътрешните войски на МВР, началник на службата за сигурност на президента; в момента е директор на Националната гвардия на РФ.

11. Игор Сечин

В КГБ: много медии в Русия са убедени, че Сечин е служил във външно разузнаване. Самият той отрича да е работил в специалните служби.

След това: президент на „Роснефт“.

12. Николай Токарев

В КГБ: научно-техническо разузнаване в ГДР.

След това: президент на „Транснефт“.

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook