Ще се появи ли в Русия аналог на КГБ?

По информация на вестник „КоммерсантЪ“ към Федералната служба за сигурност (ФСБ) ще бъдат добавени Службата за външно разузнаване и повечето подразделения на Федералната служба за охрана, които се занимават с охраната на висшето ръководство на страната.

Новообразуваното Министерство на държавната сигурност (МГБ) ще има и нови функции: ведомството ще се занимава с най-наболелите случаи, а работата му ще е да пресече корупцията в силовите органи. Евентуалната нова структура вече се сравнява с влиятелната съветска тайна служба КГБ.

Експерти подчертават, че медийните прогнози за сливането на силовите ведомства са напълно осъществими. В Русия има традиция да се създават мощни централизирани структури за сигурност.

В интервю за „Руски дневник“ Аркадий Мурашов, бивш началник на московската полиция в началото на 1990-те, а в момента политолог, споделя, че „исторически в Русия такава структура винаги е съществувала, с изключение на последните 25 години; това е обичайна структура“.

С Мурашов е съгласен и сътрудникът във Факултета за национална сигурност към Президентската академия (РАНХиГС) Виктор Нечипоренко: „В Русия преди Революцията и по времето на СССР тези [които предстои да се обединят] служби са били в едни ръце“.

МГБ във времената на СССР

Освен това, както припомнят експертите, МГБ вече е имало в следвоенната история на Русия. То е създадено през 1946 г., като функциите му включват разузнаване, контраразузнаване, охрана на правителството. От момента на създаването си МГБ започва да си съперничи с Министерството на вътрешните работи (МВР), като си присвоява някои от неговите функции. МГБ е ликвидирано в деня на смъртта на Йосиф Сталин – на 5 март 1953 година.

С какво са се занимавали хората от Лубянка?

Но година след ликвидирането на МГБ е създаден Комитетът за държавна сигурност, в който се съсредоточават основните функции на овакантеното министерство. Нечипоренко отбелязва, че макар и съветските спецслужби да са имали „своеобразни задачи“ (функциите на КГБ включват и борба с антисъветската дейност), те са решавани успешно. „[Съветското] разузнаване в онзи период например е едно от най-добрите в света“, убеден е експертът.

Проблемът – конфликт между силовите структури

В същото време анализаторите се разминават в мненията си за задачите, които властта може би преследва чрез обединяването на ведомството.

Възможен мотив е желанието на държавното ръководство да получи по-ефективен контрол върху работата на спецслужбите, за да избегне конфликт между силовите структури. Както отбелязва директорът на федералния информационен център „Анализи и сигурност“ Руслан Милченко, напоследък често се появяват съобщения за конфликти между различни силови ведомства: Следствения комитет, Главната прокуратура, Министерството на вътрешните работи и Федералната служба за сигурност.

Според него тази ситуация се отразява лошо на имиджа на изпълнителната власт в Русия и имиджа на президента. Възможно е да ѝ се сложи край, като се засили ролята на едно от ведомствата (в конкретния случай ФСБ) и се постигне по-голяма централизация в процеса на вземане на решения, която може да се постигне чрез сливането на няколко структури.

Експертите предполагат също, че в Кремъл има желание начело на обединените структури да застане човек, който се ползва с най-високо доверие сред ръководството на страната. Това може да повиши управляемостта на правоохранителната система като цяло.

МГБ и гражданските свободи

В същото време анализаторите се отнасят доста скептично към предположението, че окрупняването на спецслужбите ще повиши сериозно ефективността им. Всяка от структурите, които евентуално ще бъдат обединени – ФСБ, ФСО и Службата за външно разузнаване – има свои специфични задачи, чиито решения едва ли ще станат по-добри, ако ведомствата бъдат обединени, смята Милченко.

Що се отнася до борбата с корупцията сред служителите в силовите структури, то за това ще е нужно на новата структура да бъдат прехвърлени пълномощия, които в момента принадлежат на МВР. За момента по този повод няма никаква конкретна информация, подчертава анализаторът.

Като цяло експертите не смятат, че в Русия под формата на МГБ може да се появи някаква гигантска силова структура, която сериозно да ограничи гражданските свободи. Както споделя Нечипоренко, в Русия в момента системата на властта е съвсем различна от предишната – в основата ѝ е президентската вертикала, заинтересована от строг контрол върху силовите структури.

Хората на Путин: кой охранява първия?

"Российская газета". Всички права запазени.