За какво ѝ трябва на Русия планетата Венера?

Руската космическа агенция ("Роскосмос") и НАСА обсъждат проекта "Венера-Д". "Д" обозначава „дълголетен“. В рамките на проекта ще се разработи нов апарат за кацане, който ще може да издържи на повърхността на Венера няколко дни.

Космическиприродниресурси

Съветският съюз започва да обмисля мисия до Венера още през 1970-те години. Всички тогавашни космически апарати обаче издържат не повече от няколко часа при екстремалните условия на повърхността на планетата. Новата мисия, планирана за 2026 г., може да стане уникална по продължителност.

Според руските учени интерес да участват в проекта вече са заявили страните от ЕС, САЩ и Китай. Комплексната програма за изследване на планетата предвижда стартиране на атмосферни сонди и дори орбитален комплекс.

"Подобни изследвания имат дългосрочна икономическа съставна част. При сегашното мащабно използване на природни ресурси рано или късно ще се сблъскаме с недостиг. Полезните изкопаеми от други планети ще станат основа на промишлеността на бъдещето", смята академикът от Руската академия по космонавтика "Циолковски" Александър Железняков.

МожебинаМарсщеепо-лесно?

За разлика от Марс, където беше открита вода, втората планета не дава надежди за съществуване на живот. Венера е безжизнена пустиня. Температурата на нейната повърхност е +467 градуса по Целзий на сянка. А сянка тук има навсякъде, защото има плътен облачен слой, който не позволява да се видят слънцето, звездите или други планети. Има почти чист въглероден двуокис, налягане от 93 атмосфери, което е същото като в земните морета на много голяма дълбочина.

ВИДЕО Бъдещето за бъдещето: руски деца говорят за живота на Марс

"На Венера развитието на климата е изминало катастрофален път – от повишената температура са се изпарили океаните", разказва вицепрезидентът на РАН Лев Зельоний. "Освен това оста на планетата не се върти в същата посока, както при останалите планети, а в обратна посока".

По думите на Зельоний новата мисия "Венера-Д" ще може да изследва непознати за хората физически явления. "Данните за тази планета, получени от съветските учени през 1970-те и 80-те години, и до момента се използват от учените по цял свят", казва Зельоний. "Информацията, получена от балони, издигнати на 50-55 км над повърхността, и до днес са уникални".

СъветскатаВенера

Първият пуск на космически апарат до Венера се състои през август 1970 г., когато междупланетната станция "Венера-7" осъществява първото в историята меко кацане на планетата. През 1975 г. друг апарат, "Венера-9", изпраща до Земята първите снимки от повърхността. През 1982 г. "Венера-13" праща до Земята цветни панорамни изображения и звукови сигнали от Венера.

Според Зельоний в Русия вече е създадена смесена работна група, която има намерение да повтори опита на съветските разработчици, които през 1985 г. приземяват на повърхността на планетата апарата "Вега-2". Точно той ще стане прототип на "Венера-Д".

Съветска автоматична станция "Венера-4". Снимка: Николай Пашин / РИА "Новости"

СкогощелетиРусия?

"За Русия е изгодно да покани за участие в тази експедиция чуждестранни партньори, особено от САЩ", твърди Железняков. "При най-оптимистичните разчети, тоест при пълно и непрекъснато финансиране на руското участие, може да бъде създаден от нулата апарат и всичко необходимо за изследване на Венера, не по-рано от 10 години. А американците през последните години много напреднаха в това направление и биха направили това максимум за пет-шест години".

Според Железняков сътрудничеството на "Роскосмос" с НАСА ще бъде изгодно и ефективно. Руските учени изпълняват дейността по създаване на портативен изследователски център за борда на пусковия апарат. Американците могат да обезпечат "оцеляването" на този апарат със съществуващите и разработени от тях материали, устойчиви на въздействието на външната среда на други планети.

В НАСА засега се въздържат от пряко потвърждение за участие в проекта –само потвърждават, че водят преговори за съвместна мисия с "Роскосмос".

"Российская газета". Всички права запазени.