Казанският авиационен завод: "бащата" на руския свръхзвуков бомбардировач

Преди 1941 г. вместо с една голяма фабрика Съветският съюз разполага с две по-малки, разположени в Казан и Москва. Ядрото им е в авиационния завод "Горбунов", чието строителство започва през 1932 г. Германската инвазия през 1941 г. предопределя събирането на двата завода и превръщането им в една нова глобална сила в авиационните технологии.

Преди войната московският завод успява да усвои производството на уникална техника – самолетите от серия АНТ, разработени под ръководството на А. Н. Туполев. Серията включва бомбардировачи и изтребители, както и някои транспортни самолети, чиито пилоти поставят няколко световни рекорда по дължина на полета. 

Строежът на авиационния завод в Казан, 1932 г.

Прес снимка

Техническата база на комбинираното предприятие е Казанският авиационен завод, който се разширява до ключов национален проект от най-голямо значение за страната.

Подобно на много от предприятията, създадени в рамките на първия 5-годишен съветски план за развитие, Казанският авиационен завод се разраства от нищото върху откритата площ край блатата на Волга.

На точното място в точното време

В годините преди Втората световна война Казан вече започва да произвежда бомбардировачи и граждански самолети с лицензи, закупени от САЩ. Основното предимство обаче идва от това, че заводът е разположен навътре в страната – недостижим за немските въздушни удари. Предприятието бързо усвоява техниката от евакуираните от западни региони фабрики и сливането на Московския и Казанския завод прави новото предприятие модерно и стратегически важно за страната. 

Съветският бомбардировач Пе-2

Марк Редкин/ТАСС

По време на войната заводът няма много време за развитие на производството, тъй като притискани от времето и обстоятелствата произведените самолети биват изпращани директно в бойните ескадрили. Комбинираните фабрики продължават да се специализират в производството на бомбардировачи, ръководени от проектовия дизайнер Владимир Петляков. Ежедневно Казанският завод пуска по 10 броя от  бомбардировачите Пе-2 и Пе-8 (за далечни разстояния). Като цяло фабриката произвежда 10 хил. бомбардировача за ВВС по време на войната, като достига пиковото си производство през 1942 г. – 8 пъти по-високо спрямо предвоенните години. 

Създаване на бомбардировачи от ново поколение

Опитът, натрупан през 1941-1945 г., е голямо предимство при разпределението на държавните поръчки след войната, когато ключово изискване е разработката на фундаментално нов тип самолет – стратегически бомбардировач, способен да носи ядрен товар. Легендарната американска "Летяща крепост" B-17 все още няма въздушни съперници и, след като Съветският съюз разработва собствена атомна бомба през 1949 г., той вече има остра нужда от превозвач. През тези години Казан започва да развива бомбардировачите "Туполев" – съвременният аналог на АНТ, разработван в завода "Горбунов" през 1920-те.

Ту-4 в Централния военновъздушен музей в Монино край Москва

Борис Кавашкин/ТАСС

За щастие работата по тежкия бомбардировач вече е започнала. През 1947 г. – само след година и половина работа, Казан започва да произвежда "Туполев" Ту-4, от който в крайна сметка са произведени над 600 единици. Следван е от Ту-16, който за разлика от своя предшественик разполага с турбодвигатели. Бомбардировачът Ту-22 за далечни разстояние се доближава до пречупването на звуковата бариера, постижение, което обаче се пада на по-късните модификации Ту-22М и Ту-22М2.

През 1980-те години Казанският завод започва производството на бомбардировач от ново поколение – свръхзвуковият Ту-160, известен като "Белия лебед". Преустановен през 2008 г., той отново има потенциал да стане основен продукт на завода, тъй като през 2015 г. беше взето решение да се разработи нов стратегически бомбардировач на базата на Ту-160.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.