Екранопланите: тайното съветско оръжие получава нов живот

Екранопланът е съветски и руски въздухоплавателен съд на динамична въздушна възглавница, с чиято помощ се постига летене над различни повърхности (море, пустиня, лед). Тайната е в аеродинамичното взаимодействие между крилата и повърхността – феномен, известен като "земен ефект".

Съветското ръководство отделя много внимание на развитието на тези превозни средства. Смята се, че те са бъдещето на военната техника.

Екранопланите са невидими за радарите и хидролокаторите. Като лети над водната повърхност, екранопланът избягва опасността да се натъкне на морска мина.

Въпреки това екранопланите имат и сериозни недостатъци. Повечето от тях не могат да летят над неравна повърхност. Тяхната ниска маневреност, леката броня и липсата на противовъздушни системи ги правят уязвими за изтребители.

Името "Каспийски монстър" много добре подхожда на експерименталния екраноплан, построен през 1966 г. С дължина 92 м и с размах на крилете от 77,6 м, той е най-големият летателен съд, преди през 1988 г. да се появи Ан-225 "Мрия". В продължение на 15 години "Каспийският монстър" минава редица изпитания, преди да катастрофира през 1980 г. Проектът не получава никакво развитие, но служи като основа за бъдещите екраноплани.

Един от "потомците" на "Каспийския монстър" е "Орльонок" (бълг. орле) – транспортно-десантен екраноплан за екипаж от 150 души и две пехотни бойни превозни средства. Той може да излита и да каца дори при вълнение от 5 бала.

Екранопланът "Лун", разработен през 1986 г., причинява доста тревоги на американските военни.

С дължината си от 73 м той е способен да развива крайцерска скорост от 500 км/ч, тоест може да се сравни с ракетен крайцер, но е пет пъти по-бърз от него. "Лун" е въоръжен с антикорабни крилати ракети Р-270 "Москит" и затова представлява опасност за самолетоносачите.

Производството на екраноплани продължава и след разпадането на Съветския съюз. Проектирани са още няколко такива машини, но те имат ограничени възможности.

Сега в Русия се съживява идеята за разработка на тежки екраноплани за граждански и военни цели.

Екранопланът "Чайка-2" ще бъде завършен към 2019-2020 г. Първата "Чайка" е създадена през 1970-те г. Очаква се новият съд да служи както за граждански, така и за военни нужди. Компанията "Радар ммс", която разработва машината, планира да изнася "Чайка-2" в Индия, където тя ще бъде оборудвана с крилати ракети BrahMos.

"Чайка-3" е проект на бъдещето. Подробностите не се разкриват, но е известно, че този транспортен екраноплан със способността си да носи товар от 100 т ще бъде по-тежък от предшествениците му.