Въпреки технологичните пробиви в конвенционалните начини за водене на война, през втората половина на XX в. нападенията с торпедa от подводници продължават да са заплаха за корабите и техните екипажи.
Подводниците, които все още масово са въоръжени с торпеда, трябва да навлязат в обсега на нападение незабелязано – както е било винаги. И все пак новите противоподводни и противоторпедни способности позволяват на вражеските кораби и подводници да се справят със заплахите много по-ефективно отпреди.
Тъй като съветските подводници от 1960-те и 1970-те отстъпват по ниво на шума на американските модели, инженерите в Москва се насочват към едно революционно ново оръжие, с което да изравнят баланса. "Шквал", разработван в продължение на цяло десетилетие, най-накрая е приет на служба през 1977 година.
С все още ненадминатата си скорост от 200 възела, "Шквал" е два пъти по-бърз от традиционните торпеда, които все още са основното подводно въоръжение на редица световни флотове.
Това предимство в скоростта се постига с ракетен двигател и суперкавитация – обтекател на носа на торпедото образува газов балон около цялата му повърхност при висока скорост на движение, с което се понижава триенето във водата.
След като торпедото се изстрелва от тръбата, предварително програмираният му автопилот използва ракета на твърдо гориво, за да зададе конкретната траектория и дълбочина по време на ускорението, за да се образува газовия мехур. Когато свърши горивото на стартовия ускорител, задната част на торпедото се изхвърля, а основният двигател, задвижван с хидрореагиращо литиево базирано гориво се врязва.
След това морската вода влиза в носа през дупка, което позволява на торпедото да се движи с максимална скорост в продължение на 15 км, като само върхът му е в контакт с водата.
Въпреки че суперкавитацията изключва ефективното използване на насочваща система върху оръжието, този недостатък се компенсира от взривната му мощ: с тротилов еквивалент на 150-килотонен ядрен взрив, което гарантира унищожаването на всяка вражеска подводница или кораб в радиус от 1 км.
533-милиметровият "Шквал", носен от повечето съветски ядрени подводници, се смята за еднакво ефективен както при офанзива, така и при дефанзива, в случай на вражеска атака с подводници.
"Шквал" може да се движи със скорост 6 км/минута и бързо да обърка плановете на нападателя: въпреки че американските подводници могат незабелязано да се приближават и да нанасят първия удар, високоскоростното торпедо може да бъде изстреляно още преди врагът да тръгне да бяга и да нанесе съкрушителен контраудар.
Това уникално оръжие позволява на съветските военноморски сили да компенсират недостатъците си по отношение на тяхната незабележимост до 1980-те, когато този недостатък е елиминиран.
"Шквал" попадна в центъра на международното внимание заради случай с шпионаж през 2000 г., когато бившият американски офицер от флота Едмънд Поуп бе осъден в Русия за получаване на секретна информация за оръжието.
Днес "Шквал" все още е класифицирано руско оръжие и до момента няма модел, който да го превъзхожда.