Следва списък на най-страшните противовъздушни оръжейни системи в арсенала на руските въоръжени сили.
ЗСУ-23-4 "Шилка"
Въпреки напредналата си възраст (разработено е през 1964 г.), това самоходно зенитно оръдие продължава да бъде едно от най-известните руски изобретения на XX век.
Вече над 50 години тази оръжейна система доказва колко е ценна в конфликтите в Африка, Виетнам, Афганистан и в Близкия изток. "Шпилка" има четири 23-милиметрови автоматични зенитни оръдия, които ще пробият всяка ниска летяща цел като кама. Със скорост на стрелба от близо 3400 изстрела в минута тя създават стабилен поток от трасиращ огън, който пронизва всичко по пътя си със своите снаряди.
Смъртоносното оръдие е било използвано не само срещу нисколетящи вражески цели (атакуващи самолети и хеликоптери), но и срещу леки бронирани автомобили - например по време на афганистанската война.
Техническият прогрес обаче не спира и 23-милиметровите автоматични зенитни оръдия на "Шпилка" стават недостатъчни за потенциална борба срещу добре бронирано оборудване. През 1980-те години военните получават ново зенитно оръжие, което съчетава ракети с 30-милиметрови боеприпаси.
ЗПРК 2С6М1 "Тунгуска-М1" (Зенитен оръдейно-ракетен комплекс)
Първото оръжие от този род е "Тунгуска" - зенитен оръдейно-ракетен комплекс. Той обединява управляеми ракети с две 30-милиметрови оръдия 2А38М, които създават непробиваема преграда от 5000 изстрели в минута.
За разлика от предшественика си, новото оръжие може да открива огън и в движение, а също и да нанася удари по самолети и хеликоптери на височина до 10 километра с ракетите си.
С течение на времето "Тунгуска" е претърпяла много промени и модификации, за да посрещне новите предизвикателства и до днес тя не отстъпва на най-страшните противовъздушни оръжия на страната, включително и най-новата система "Панцир-С1".
Руската зенитна "броня"
Съвременните слоеве на противоракетната отбрана на страната са следните. Първата отбранителна линия се осигурява от зенитната система С-400, която може да "вижда" и да поразява всички движещи се въздушни цели на разстояние 400 километра. Ако по някаква причина вражеските самолети с ракети преминат през този външен защитен пръстен, то те ще си имат работа със системата от зенитни ракети и оръдия "Панцир-С1", която има 30-милиметрови автоматични оръдия с два ствола и 12 57Е6-Е управляеми ракети.
Евгени Биятов / RIA Novosti
Днес системата "Панцир" (на руски думата означава "броня") се възприема като последната линия на защита на цивилни обекти, военни бази и войници, които са разположени на бойното поле.
Въоръжението на системата е разработено така, че да унищожава ракети, които се движат към целта си дори със свръхзвукова скорост, на разстояние до 20 км и на височина от 15 до 15 км - или по-просто казано, когато те вече се приближават към целта си.
Системата се различава от съветските си предшественички по това, че е почти напълно автоматизирана. Компютрите на зенитните ракети и картечните системи самостоятелно определят въздушните цели, а след като военният натисне копчето "огън" биват премахнати и последните заплахи, които по чудо са преминали през защитите на С-400 и на тактически зенитно-ракетен Тор-M2.
През юни т. г. руските производители на оръжие представиха пред света морската версия на система, която в момента преминава държавни изпитания. В зависимост от резултатите високопоставени служители на министерството на отбраната на Руската федерация ще решат дали противоракетната система "Панцир" и оръдейният комплекс ще станат част от арсеналите и на руските ВМС.