В хода на тренировките беше симулиран масиран ядрен удар на територията на Руската федерация. Виртуални балистични ракети се приближиха към територията ѝ от различни страни: от водите на Средиземно море, североизточната част на Атлантическия океан и откъм Тихия океан. За няколко секунди системата безпогрешно идентифицира бойните части на ракетите и ги проследи.
В реална ситуация би последвала команда за пускане на прехващачи – въпреки цялата автоматизация на системите, подобно решение се взима от човек. "Дон" управлява батареи от противоракети за далечен и близък прехват, разположени в различни зони около Москва.
Радиусът на действие на гигантския радар е 4000 километра. Антенните матрици на четирите страни на "Дон-2Н" могат да засекат обект с размерите на тенис топка дори в близкия космос. Постъпилата от антени, спътници и други обекти информация на системата за предупреждение за ракетни атаки се обработва от гигантски суперкомпютър. Едно от достойнствата на системата е способността ѝ безгрешно да намира бойните глави на балистичните ракети измежду фалшивите цели – те са многократно по-леки и при влизането в атмосферата изостават от тежките плутониеви бойни глави.
"В момента системата за противоракетна отбрана на Москва и централния район на Русия А-135 "Амур" преминава през дълбока модернизация. Нейната особеност е в това, че характеристиките на системата се подобряват, без тя да се извежда от бойно дежурство", сподели началникът на отдела за бойни алгоритми и програми полковник Илдар Тагиев.
Новите противоракети за "Амур" вече преминаха успешно изпитанията. За разлика от предшествениците си, те могат да свалят вражески бойни глави не само с ядрен взрив, но и чрез пряко попадение.