Нещо повече - независимо от системните искания да "търсят под вола теле" по източните си граници, бившите съюзници на СССР не бързат да изпращат техниката с надпис "Произведено в СССР" за скрап. Над 350 отбранителни предприятия, работещи по стандартите от миналото, продължават да произвеждат боеприпаси, да ремонтират и модернизират "съветската отбрана".
Според военни експерти отказът от руско оръжие може да погребе сериозен сегмент от военния отрасъл на бившите членки на Варшавския договор. "Източна Европа с всички сили се стреми да съхрани производството на съветска техника", потвърждава и директорът на Центъра за стратегически изследвания Иван Коновалов. Той смята, че това се дължи не толкова на липсата на средства за превъоръжаване. Възползвайки се от нестабилната обстановка в света, източноевропейците търгуват с оръжие и в зони на конфликти. Търсенето на съветско оръжие остава високо. България, например, през последните години спечели доста от доставки на оръжие в Близкия изток, включително в Сирия. През последните две години приходите на машиностроителните ѝ заводи нараснаха с близо 200%, отбелязва авторът на статията.
Варшавският договор отиде в историята преди четвърт век, а танковият парк на Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България и дори на бившите републики от Югославия остава окомплектован със съветски Т-55 и Т-72 или местни импровизации. Натовски машини има само в Полша. Още в началото на века Варшава получи от Германия над 230 "Леопарда", отслужили времето си. Поляците си имат и собствена гордост – 232 танка PT-91 Twardy. Истина е, че експертите смятат, че тази машина е полска само условно. "Полша твърди, че произвежда свои танкове, но всички разбират какво представлява Twardy – съветски Т-72, който те по-рано произвеждаха по лиценз", споделя Иван Коновалов пред РИА "Новости".
Съветската техника доминира и в артилериите на източноевропейските армии. С най-големите съветски ракетни "калибри" може да се похвали България: в арсенала ѝ има няколко пускови установки за оперативно-тактически ракети "Точка". На въоръжение в източноевропейските страни остават и стотици съветски БТР-и и бойни разузнавателни машини.
На въпроса кога Източна Европа окончателно ще се откаже от съветското оръжие, експертите се затрудняват да отговорят, поне за момента. Дори и бившите съюзници изведнъж да намерят пари, процесът по превъоръжаването ще отнеме години. Например, между подписването на договор и пускането на бойно дежурство на системи за ПВО обикновено минават 5-6 години.