Първите високоточни боеприпаси се появяват в двете най-силни армии в света на практика едновременно – през 1980-те години. Те притежават сложни характеристики и принципи на насочване. В средния участък от траекторията полетът на снаряда се коригира с инерционна система, при приближаването на целта се включва полуактивна лазерна глава за самонасочване. Въпреки това поради несъвършенството на техническата база снарядите могат да поразяват само цели, разположени при пряка видимост от оператора на станцията за лазерно насочване. Съответно рискът от унищожаване на артилеристите и скъпоструващото оборудване е голям, отбелязва "Российская газета".
През 1990-те години руските оръжейници продължават доразработките на "лазерния" "Краснополь", а в САЩ се доверяват на спътниковата навигация и през 2006 г. приемат на въоръжение снаряд М982 Excalibur, управляван чрез GPS системи. Неговият боен дебют в Ирак предизвика възторг у военните на Пентагона – точността на поражение на разстояние до 40 км съставя 92%.
Въпреки това Excalibur има един недостатък, който може да надделее над всички предимства.
"Спътниковото насочване на високоточното оръжие позволява да се решават само "полицейските задачи". Ако има противодействие чрез оръжия за радиоелектронна борба, то можем да забравим за спътниците. В такъв случай остават само два начина за насочване – или инерционните средства, или маркиране на целта", обясни за РИА "Новости" докторът по технически науки Алексей Левченко.
По мнението на главния редактор на списание "Арсенал Отечества" Виктор Мураховски, "детските заболявания" на "Краснополь" се лекуват от съвременните средства за наблюдение на бойното поле.
"Лазерният далекометър-целеуказател не е необходимо да се носи, той може да се установява на подвижни разузнавателни пунктове, вертолети или дори безпилотни апарати", смята той.
Между другото през 2011 г. московското КБ "Компас" обяви успешните изпитания на навигационния модул ГЛОНАСС за артилерийските снаряди на стволната артилерия. В бъдеще боеприпаси с такива предпазители ще се използват за огън по ненаблюдаеми цели, докато управляемите снаряди с лазерно насочване "Краснополь" – по целите в пряка видимост.
Друг важен недостатък на американските "спътникови" снаряди е това, че те не уцелват движещи се мишени, докато "Краснополь" поразяват бронирана техника и надводни цели със скорост до 36 км/час. Затова компанията-разработчик на Excalibur пристъпи към създаването на усъвършенстван снаряд с възможност за лазерно насочване.