При скорост от около 500 км/ч и огромна височина самолетът трябва да се доближи на няколко десетки метра до въздушния танкер, след което 260-тонната машина да се закрепи за зареждащия конус. Операцията е изключително сложна и изисква висока подготовка от страна на екипажите и на двата самолета. Именно затова въздушното дозареждане се отработва многократно по време на тренировки.
Щом горивният канал се свърже с конуса, горивото започва да се изпомпва. В режим на зареждане големият самолет (какъвто е Т-160) приема по почти 3 тона керосин за минута от въздушния танкер Ил-78. Впрочем за Ту-160 това е капка в морето. Горивният му капацитет е 171 хил. литра, а 3 тона му стигат едва за половин час полет.
Големите самолети дозареждат по 15 минути и през цялото това време екипажите трябва стриктно да поддържат скоростта и височината и да не позволяват никакви напрежение или прекомерно завихряне на горивния маркуч. Но благодарение на възможността за дозареждане във въздуха обсегът на полет на стратегическите бомбардировачи в руските ВКС на практика е неограничен.
"За някои географията е карта, за нас е глобус. Покажете ни която и да е точка на земното кълбо, и ще бъдем там след определено време", каза наскоро генерал-лейтенант Сергей Кобилаш, командир на стратегическата авиация на Русия.