Роденият в Германия Йохан Тобиас Лоуиц се мести в Руската империя когато е на 11 години. Там той става един от водещите химици през XVIII век. Сред основните му изобретения е адсорбцията на въглен, която спомага за премахването на миризмата и вкуса от водата с помощта на активен въглен. В допълнение Лоуиц прави забележителни пробиви в изследването на кристализацията. Той намира начин да получи замразена оцетна киселина, която днес се използва широко в съвременната химия, парфюмерията и фармацевтичната промишленост.
Шведският инженер Вилгодт Теофил Однер прекарва по-голямата част от живота си, живеейки и работейки в Санкт Петербург. През 1873 г. той изобретява така наречения "Аритмометър на Однер", един от най-успешните видове механични калкулатори, създавани някога. Производството на "Аритмометъра на Однер" продължава в руската империя до 1917 г., когато фабриката е национализирана от съветското правителство. След това потомството на Вилгодт Однер мести производството си в Швеция, докато в Съветския съюз до края на 1970-те години на миналия век "Аритмометърът на Однер" се произвежда под марката "Феликс".
Когато Втората световна война приключва, стотици германски технически специалисти са депортирани в САЩ и СССР, където се възползват от местната военна индустрия. Една такава група е ръководена от австрийския инженер Фердинанд Брандер, който работи за Junkers по време на войната. В сътрудничество със съветските си колеги екипът от германски инженери създава най-мощния турбовитлов двигател, създаван някога – НК-12. Този двигател и неговите модификации се използват широко днес наред с другото и за най-големите в света турбовитлови самолети, стратегическите бомбардировачи Ан-22 и Ту-95.
В началото на 1960-те години на миналия век "бащата на индустриалния дизайн" Реймънд Лоуи е поканен в Съветския съюз да работи по няколко проекта. Предложено му е да създаде дизайн за широк спектър от неща, включително локомотив, два хидроплана, трактор, ловна пушка, ръчни часовници и други проекти. Лоуи особено се интересува от създаването на нов автомобил "Москвич". За тази цел той дори кани младия концептуален художник Сид Мийд, който по-късно става известен с "Пришълците" и "Блейд Рънър". За съжаление нито дизайнът на "Москвич", нито другите концепции на Лоуи се оказват в полза на съветската страна, с изключение на един – неговият дизайн за хладилника ЗИЛ, един от първите съветски трикамерни хладилници.
Италианският учен и дизайнер на самолети Роберто Бартини е отдаден комунист и емигрира в Съветския съюз през 1922 година. Оттогава, с изключение на някои трудни периоди, включително арестуването му през 1938 г., той посвещава живота си на развитието на съветската авиационна индустрия. Неговият ВВА-14, например, е експериментален амфибиен самолет с вертикално излитане, който съчетава бомбардировач и бомбардировач с торпеда. Той е предшественик на известните съветски превозни средства, наричани екраноплани. Съветският ракетен инженер Сергей Корольов навремето казва за италианския учен: "Без Бартини нямаше да имаме "Спутник" (първият изкуствен спътник на Земята)".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си