Системата, която се пази в тайна от момента на проектирането ѝ и за първи път се появява едва след войната в Персийския залив през 1991 г., за момента няма чуждестранни аналози.
Мнозина вярват, че появата на тази техника е голям напредък за ПВО, тъй като системата успешно съчетава ракетни и артилерийски оръжия в едно превозно средство. В това е уверен военният експерт и главен редактор на списание "Арсенал Отечества" полковник Виктор Мураховски.
"Тунгуска" беше отлично оценен в армията. Лично аз съм го виждал на живо в различни упражнения няколко пъти и по това време беше ненадминат комплекс за противовъздушна отбрана и непосредствена защита на армията в бойни условия", допълва Мураховски.
"Тогава масово се появиха бойни вертолети във въоръжените армии на чуждите страни, преди всичко в САЩ. Въпросът за борбата с тях беше доста остър, но в съветската армия всъщност беше решен от приемането на 2C6 ", казва той.
"Тунгуска" може да действа и във фаза на отбрана, а също и в атака, непосредствено зад бойните линии на танковете и пехотните бойни превозни средства.
Ракетното въоръжение на комплекса позволява да се удари цел на разстояние до 10 км и на височина от 15 до 3500 метра. На по-близко разстояние – до 4 хил. м – "Тунгуска" напада мишените с две автоматични оръдия с калибър 30 мм, с честота на изстрела до 5 хил. изстрела в минута. Комплексът разполага с 8 ракети и 1 904 снаряди.