Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
На 12 юни стана известно, че в Русия започва разработката на нова парашутна система "Шелест", която трябва да замени най-разпространената до момента руска система Д-10. ТВ "Звезда" разказва за парашутните системи, които вече се ползват от руската армия или са в процес на приемане на въоръжение.
Първата самостоятелна крачка в небето на всеки руски парашутист започва с десантния парашут Д-1. Заради масата си от 17,5 кг той получава прозвището "Дуб". В съветско време е най-масовият парашут, ползван за тренировките на начинаещите парашутисти – такъв си остава и до днес.
Отличителни черти на парашута са простотата и надеждността. Минималната височина за скок с Д-1 от летателен апарат, движещ се със скорост от 180 км.ч, съставлява едва 150 метра. Скоростта на падане е около 2,5 м/сек.
Смята се, че парашутите с кръгъл купол са на практика неуправляеми. Въпреки това съвременната модификация на "Дуб" Д-1-5У има специални прорези на купола, благодарение на които парашутистът може да маневрира по хоризонтала по време на приземяването.
"Десетката" е основната парашутна система на ВДВ. Д-10 е предназначен както за тренировъчни, така и за бойни скокове. Конструкцията му позволява десант с пълно бойно снаряжение и от всички типове военнотранспортни самолети: Ил-76, Ан-22 и Ан-26, а дори и от Ан-2, както и от борда на вертолети Ми-8 и Ми-26.
Единственото ограничение е масата на десантчика, която не трябва да превишава 150 килограма. Максималната височина, от която могат да се извършват скокове с Д-10, е четири километра, а минималната – 200 метра.
При масов десант на ВДВ може да се наблюдава как войници, скочили от транспортния Ил-76, няколко секунди летят в свободно падане, а над тях вместо купол има малък стабилизиращ парашут. До 3 секунди десантчикът отваря раницата с основния парашут. Ако не го направи, има специално устройство, което активира системата.
Първият управляем парашут се появява в парашутно-десантните подразделения на руската армия в състава на управляемата система със специално предназначение "Арбалет-2". Главна нейна особеност е, че позволява ползването на купола в зададена ограничена територия за приземяване, подсигурявайки безопасно кацане и пристъпване към изпълнение на следващите задачи.
Системата подсигурява безопасен десант на парашутисти със спецснаряжение до 150 г в температурния диапазон -35 до +35 градуса по Целзий при скорост на въздушния съд в момента на десанта до 350 км. в час.
Конструкцията на системата позволява разполагане на допълнително снаряжение с маса до 50 кг в отделен товарен контейнер с автономна парашутна система УГКПС-50.
Още една руска парашутна система със специално предназначение, използвана за военни цели. Също както "Арбалет-2" тя се състои от два (основен и резервен) деветсекционни купола с обща система.
"Стайер" е предназначен за десант на спецподразделения от височина 400-8000 метра. При скорост на летателния апарат до 255 км/ч куполът може да се отвори веднага след скока, а, ако десантът е при скорост от 350 км/ч, куполът се отваря след 5 или повече секунди.
Системата за окачване на "Стайер" има възможност за укрепване на товарен контейнер и въоръжение. Тя дава възможност за извършване на тандемни скокове. Това позволява, при необходимост, приземяване на мястото на спецоперациите специалисти, които нямат опит със скоковете.
Днес парашутната система "Стайер" се използва в специалните подразделения на руските силови структури. Те се ползват в парашутно-десантната подготовка на спецназа на националната гвардия "Витяз".
Наред с "Шелест" в Русия е създадена още една перспективна система – уникалният парашут "Штурм" за спецназа на ВДВ. С него войниците могат да се приземяват от височина 70-80 метра. Главна особеност е, че не разполага с раница, а самият купол е в специален чувал, закрепен в салона на самолета и за десантчика с облекчена система за окачване.
Основно предназначение на "Штурм" е да съкрати времето на десанта на бойците. Един от вариантите за неговото прилагане е приземяване на добре укрепени вражески позиции след огнево въздействие над тях. Например при приземяване от борда на ударно-транспортен вертолет Ми-8АМТШ тази машина може да нанесе удар по вражеските позиции и да се спуснат десантчици, докато врагът още не се е осъзнал.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
