Те са сладки, пухкави и мъркащи, но са едни от най-опасните за хората животни на планетата, просто защото живеят с нас. Американската академия по алергия, астма и имунология твърди, че около 50 милиона американци са алергични към котки, като от това страдат около едно на седем деца на възраст между 6 и 19 години.
Има няколко известни на науката котешки алергена и разработването на ваксина за всички тях е трудна задача. Една от най-известните терапии за котешка алергия, Cat-SPIRE, е неуспешна: клиничното проучване на късен етап показва, че плацебото е също толкова ефективно, колкото и ваксината.
Руски и австрийски учени обаче разработват генетично модифицирана ваксина. Университетът "Сеченов" в Москва и Медицинският университет във Виена стартираха "Проект: Котка", с който се надяват да намерят нови лекарства, които да бъдат ефективни срещу всички известни котешки алергени.
Според Александър Караулов, ръководител на Катедрата по клинична имунология и алергични изследвания към Института по молекулярна медицина на Сеченовския университет, котешките алергени са протеини, открити в козината, слюнката, потта и отпадъците.
Учените смятат, че е важно новото лекарство да се основава не на естествени протеини, а на рекомбинантни варианти, създадени изкуствено с биотехнологични методи.
"Всичките осем рекомбинантни алергена вече са създадени. Сега ще проучим действието на техните различни комбинации във ваксината", отбелязва Караулов.
Изследователите твърдят, че вече са постигнали напредък с използването на протеини във ваксината. Те са изкуствени, а не от котки.
"Ние намалихме тяхната алергенна сила, за да направим терапията по-лесна за пациентите", твърди Рудолф Валента, директор на Института по патофизиология и алергология към Медицинския университет във Виена.
Новото лекарство ще произвежда защитни антитела, които предотвратяват развитието на симптомите на котешка алергия при хората. По-късно трябва да е възможно и използването на лекарството, за да се предотврати напълно развитието на котешката алергия.
"Ние ще можем да ваксинираме бременни жени, за да предадат те тези антитела на бебетата си", заяви професор Валента.
Според алерголога и имунолога Марина Аплетаева, ваксината, върху която работят учените, ще бъде безопасна за употреба. "Използването на неактивни изкуствени антигени открива нови перспективи и може да подобри качеството на живот на хората, които страдат от тези алергии", каза тя.
Учените очакват предклиничните тестове да продължат около три години. Целият процес, от развитието на лекарството до навлизането му на пазара, ще отнеме най-малко пет години.