Понастоящем Въоръжените сили на Китай продължават експлоатацията на две самоходни зенитни установки. Става въпрос за PGZ-04A, която е въоръжена с две сдвоени 25-мм автоматични оръдия. При скорострелност до 800 изстрела в минута те са способни да поразяват цели на височина от 2000 м и разстояние до 2500 метра.
Тази противовъздушна система също така е въоръжена с копие на съветския преносим зенитен комплекс "Игла-1". Задачата му е да се бори с въздушни обекти на дистанция до 6 километра.
Установената система за управление на огъня с РЛС, видеокамерите и термовизиорът може ефективно да открива летателните апарати на противника. Въпреки това, както отбелязват военните специалисти, самоходната установка е остаряла към момента на приемане на въоръжение. Тя има ограничени възможности за борба със съвременните ударни хеликоптери. Същото се отнася и за другата китайска система - PGZ-07. Външно тя много напомня на немския "Гепард", създаден още през 1970-те години.
Основното ѝ въоръжение е от две модернизирани 35-мм оръдия. Ефективния обсег на стрелба по въздушни цели е 4000 метра. Разполага с радиолокационна станция и телевизионен прицел, способен автоматично да съпровожда цели.
Военните експерти, сравнявайки китайските ЗСУ със зенитните оръдейно-ракетни комплекси "Тунгуска", и по-конкретно с модернизирания вариант 2С6М1, отдават предпочитанията си на руската машина. Двата ѝ двустволни 30-мм автомата са ефективни на разстояния от 200 до 4000 метра и на височина от 0 до 3000 метра. Тук има пълно превъзходство над PGZ-95 и примерно равенство с PGZ-07. Въпреки това ракетите на "Тунгуска" позволяват поразяването на самолети и вертолети на разстояние от 200 до 10 000 м и на височини от 15 до 3500 метра – за китайските образци тези характеристики са просто недостижими.
Явно има защо зенитният оръдейно-ракетен комплекс "Тунгуска" да всява страх сред американските вертолети!