След края на Втората световна война оръжието с руски/съветски произход се превръща в отличителен белег на войските на социалистическите страни в Източна и Южна Европа. То бързо се разпространява извън границите на родината си и за няколко години се появяват негови копия. В това начинание някои държави са по-успешни от останалите.
Сред оръжията, които се копират най-много, е и легендарният автомат "Калашников" АК-47. Благодарение на своята надеждност, практичност и издържливост тази пушка бързо добива огромна популярност на всички континенти. Якият "калашник" се копира от Китай до Румъния, а от края на 1960-те години и югославяните започват да произвеждат свой вариант.
Wikipedia
Развитието на югославското оръжие
През 1964 г. "Застава оръжие" от Крагуевац започва да работи над свой вариант на "Калашников". След три години заводът произвежда първия си автомат с калибър 7,62х39 мм, наречен М67. Пушката се прави в два варианта (с фиксиран и сгъваем приклад). През 1968 г. оръжейниците от "Застава оръжие" изкарват и подобрена версия на родния "калашник".
Две години по-късно, през 1970 г., ръководството на югославските войски дава зелена светлина на серийното производство на АП М70 (автоматична пушка модел 1970). Автоматът със сгъваем приклад се превръща в стандарт за местната армия.
След разпадането на Югославия АП М70 продължава да се използва от войските на всички бивши републики като основен автомат на пехотата. Това е така и до днес. Дори и словенската войска, която бързо след влизането на страната в НАТО приема на въоръжение нов автомат белгийско производство, обяви, че ще продължи да използва вече почти изведените от експлоатация М70 заради рестрикциите на военния си бюджет преди две години. Решението вероятно е свързано със сравнително скъпите муниции за белгийските FN 2000.
Разликата е в детайлите
В какво се крие разликата между югославската "по-малка сестра" на легендарния АК-47 и неговата модернизирана версия АКМ? И двете пушки на пръв поглед си приличат, но югославският вариант има някои визуални разлики: три вместо два отвора за охлаждане в предната част на оръжието.
Wikipedia
За разлика от АКМ и останалите версии, М70 може да изстрелва гранати. М70 осигурява и по-бърза стрелба, малко по-дълъг обсег и по-добра прецизност. М70АБ поразява цели на 500 м със скорост на изстрела от 720 м/сек.
От друга страна югославската версия има и един недостатък. Цевта не е хромирана – така М70 е по-прецизен, но и по-податлив на корозия от съветския оригинал и повечето други копия. Животът и безпроблемната работа на М70 (както и на повечето останали огнестрелни оръжия) зависят от това как се поддържа пушката.
От Крагуйевац до света
Югославският "калашник" става известен по цял свят – от Ирак до Мозамбик и Никарагуа. С малки, но не и незначителни модернизации, той и до днес е една от най-ценените версии на оригинала – чак до Ирак, където той се превръща в снайперска пушка на име "Табук".
Wikipedia
Автоматът е използван в множество конфликти. По време на войната в Югославия на него се осланят всички воюващи страни. При американската агресия в Ирак той служи на иракските военни сили, а по-късно стига и до ръцете на терористите в Африка; ползва се и в либийския конфликт и във войната в Сирия.
М70 се предлага и на американския цивилен пазар под наименованието О-РАР. Ако се съди по оценките и анализите на тамошните любители на оръжието, той е доста популярна версия на автомата "Калашников" отвъд Океана.
Wikipedia
"Застава" и до днес произвежда модернизираната версия на М70 по примера на руската военна индустрия, която непрекъснато надгражда и усъвършенства прочутия оригинал. И по нищо не личи, че принципът на производство на автоматично оръжие, измислен от Михаил Калашников през далечните 40-те години на миналия век, скоро ще бъде забравен.
Знаете ли кой е пистолетът "Калашников", който Червената армия така и не получава? Разберете в нашия материал тук!