Корпорацията "МиГ": до небесата и отвъд

До края на 1930-те години съветските военновъздушни сили натрупват богат опит във въздушните бикти, а пилотите им се бият в Испания срещу Луфтвафе, както и в граничните сблъсъци с Япония от 1938 г. до 1939 година.

През този период съветските експерти се запознават с най-добрите немски самолети и става ясно, че дните на бавните самолети са преброени. Бъдещето очевидно принадлежи на ново поколение бойни самолети, които могат да летят с висока скорост и на големи височини. Тъй като Съветският съюз все още не произвежда нищо подобно, московска авиационна фабрика е натоварена със задачата да създаде фундаментално нов самолет.

Артьом Микоян (вдясно) и Михаил Гуревич

"МиГ"

Бюрото включва опитни инженери и е ръководено от инженер Артьом Микоян, а Михаил Гуревич е негов заместник. И двамата преди това са работили в едно от водещите съветски конструкторски бюра начело с Николай Поликарпов, а оттам идва и по-голямата част от персонала на новото предприятие.

Поликарпов и неговият екип вече са започнали да развиват нов съветски боец с работно обозначение И-200. Микоян и Гуревич трябва да обединят всички предишни постижения, да подобрят съществуващото оформление и да предложат нещо коренно различно от всичко, което в момента се произвежда от съветския военно-промишлен комплекс.

И-200

"МиГ"

Те завършват тази забележителна задача за рекордно време, а полученият боен самолет полита в небето през април 1940 г., правейки невероятно впечатление още на първата си мисия. След някои промени през декември 1940 г., самолетът е пуснат в производство с ново име - МиГ, съкращение от първите букви на имената на главните конструктори .

Във войната и отвъд

След няколко месеца МиГ-1 е заменен от МиГ-3, още по-бърз модел с по-висок полетен таван. В ранните години на Втората световна война той е най-напредналият самолет на Съветския съюз и най-разпространеният сред новото поколение въздухоплавателни средства. Повече от 3000 самолета МиГ-3 излизат от монтажните линии през 1942 година. Въпреки това тяхното производство е почти спряно през същата година, тъй като тежките загуби в битки означават, че съветската индустрия не може да произведе достатъчен брой от сложния двигател на МиГ.

МиГ-3

"МиГ"

Производствените съоръжения в Москва трябва да бъдат евакуирани във волжкия град Куйбишев (наричан сега Самара), но не е възможно да се пресъздаде отначало цялата сложна производствена верига на МиГ - това се случва едва след като предприятието е върнато обратно в Москва.

Съветските конструктори веднага получават нова задача: в битките с Луфтвафе става ясно, че следващата стъпка е преходът към реактивни двигатели, които биха могли да увеличат значително скоростта на самолета. Създаването на двигателя е възложено на Микоян и Гуревич, а полученият МиГ-9 изпълнява своя пръви полет през 1946 година.

Една година по-късно конструкторите създават нов изтребител - МиГ-15, който е първият, летящ с повече от 1000 километра в час.

Албански МиГ-15, Италия, 5 март 1997 година

AP

МиГ-15 е обречен да се превърне в най-масово произвеждания реактивен самолет в историята, тъй като за 10 години са изградени над 15 500 единици. Невероятно е, че един от последните е на служба във Военновъздушните сили на Албания чак до 2006 година.

През 1950-те години Микоян активно усъвършенства този хитов модел. МиГ-17 и МиГ-19 продължават да прекрачват звуковата бариера, а последният модел се доближава до прихологическата граница от 1500 километра в час.

Истинските пробиви обаче се случват през следващите две десетилетия, когато МиГ-21 излиза от монтажната линия, за да се превърне в най-масово произвеждания свръхзвуков самолет в историята, отличаващ се с характерната триъгълна конфигурация на крилата си.

Чешки изтребител МиГ-21, военновъздушна база в Чалав, 19 юни 2001 година

AP

Надпревара със САЩ - и конкуренция във въздуха

В края на 1960-те години съветските инженери разработват планове за нов самолет, който да съперничи на най-новите американски самолети. По-старите модели не са на нивото на американските варианти в областта на оръжията, но МиГ-29 унищожава тази пропаст през 80-те години на миналия век с дизайн, който може да влезе във функцията на бомбардировач с полезен товар от над два тона, а също да пренася и ядрени бойни глави. Но МиГ-29 си остава и бойния самолет, способен да достигне надморска височина от 18 километра и да ускорява до 2400 км/ч, с обхват от 1400 километра.

През съветски времена гамата от продукти на предприятията "МиГ" е изключително широка – тя включва и тактическия проект МиГ-105, самолет, способен да извършва въздушни удари от рекордна височина. Първоначално замислен в края на 1960-те години, работата по "космическия самолет" периодично се развива през 1970-те години в отговор на американската совалкова програма. Тя е прекратена, когато вместо това е взето решението да се продължи съв съветската програма за космическа совалка "Буран".

В производствената фабрика на МиГ

"МиГ"

Днес величествената и известна компания, основана от Микоян и Гуревич, все още се смята за водеща в руската авиационна индустрия. Освен че служат във въоръжените сили на Москва, те работят 70 години за въздушните сили на Китай, Индия, страните от Източна Европа и бившите съветски републики.

Вижте първите кадри на руски бойни самолети, въоръжени с хиперзвукови ракети "Кинжал"!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.