Шмел: оръжието, което създава ад на Земята

ITAR-TASS
Преди близо 30 години съветските сили в Афганистан получават първите бройки от най-новия огнемет "Шмел" за изпитания. Ефектът от изстрел с оръдието е толкова опустошителен, колкото и от този със 150-мм брутален артилерийски снаряд, което бързо му печели прякор, свързан с ислямската митология: "тръбата на Шайтана".

Сега оръжието е в арсенала на всяка съвременна армия. То разполага с ракета с огнен заряд и е предназначено за извеждане от строя на лекобронирана и автомобилна техника и унищожение на жива вражеска сила, укрепена в къщи, пещери и други укрития.

Класическите ракети са използвани за тази цел още от Първата световна, но са неприложими за далечни разстояния, тъй като са ефективни едва на разстояние от 40 метра и са податливи на силен вятър.

Американските конструктори намират решението в края на 1960-те години при изпитанията на ХМ-191 във Виетнамската война, с който изстрелват 66-мм снаряди. Съветският съюз скоро се захваща със своя версия под формата на снаряд-ракета с огнева обвивка.

Ефективни и точни на над 200 метра, тези първи тестови единици елиминират нуждата операторът да доближава вражеските укрепления, като поставят началото на нова ера в историята на огнехвъргачките.

"Шмел" превъзхожда своите предшественици по изстрелването на термобарична бойна глава в допълнение към запалителната обвивка. Първоначалният взрив разпръсква спрей от течен експлозив, който се запалва чрез специален детонатор. Създавайки джоб с високо налягане от над 80 кубични метра, получената експлозия е опустошителна за противника, намиращ се в укритията си.

Дори преди горивно-въздушната детонация първоначалната експлозия поразява целта, без да прониква през защитните стени. Това незабавно вдига температурата до 2000 градуса по Целзий в цялата зона на поразяване, намалявайки шансовете за оцеляване до нулеви, докато вражеските сили, разположени в по-отдалечени от епицентъра места, претърпяват сътресения и наранявания от компресията.

След като "Шмел" официално влиза в употреба през 1988 г., масово произвежданите единици се сдобиват със заряд, способен да прониква през леки бронирани превозни средства, тухлени и бетонни стени.

Те пробиват дупка, през която влиза основният снаряд, след което зарядът заличава всичко вътре. Но дори и със своите превъзходни характеристики оръжието е лесно за производство и струва малко повече от обикновен 150-мм артилерийски снаряд.

Използван широко в многобройни войни и локални конфликти, "Шмел" служи като "джобна артилерия" за пехотата в гражданските войни, където противниковите сили често се бият в непосредствена близост до гъстонаселени райони. По време на боевете в Грозни през 2000 г. напредващите федерални военнослужещи често се озовават в една сграда, а чеченските бунтовници - в друга на отсрещната страна на улицата.

Това прави използването на самолети и артилерия прекалено рисковано и може да причини жертви от приятелски огън. Бронираните превозни средства също са уязвими за ракети в тесните градски улици, а "Шмел" е най-ефективното средство за борба с врага в жилищни блокове, мазета и тавани.

"Не можехме да потушим чеченските позиции", спомня си служител от вътрешното министерство, участвал в битката за Грозни. "Бяха направили процепи в стените на двуетажна тухлена сграда и стреляха с ПКМ и АК. Дори и снайперистите не можеха да ги свалят. Тогава нашите момчета извадиха "Шмел" и вкараха снаряди през един от прозорците. Къщата се разпадна пред очите ни."

Съветските и руските войски, които са използвали оръжието в Афганистан и Чечения, често говорят как термобарични снаряди, попаднали в едноетажни каменни къщи, буквално вдигали във въздуха целия покрив. Директен удар върху леко бронирано превозно средство също гарантира поражение.

Днес "Шмел" все още служи в руската армия. И, както подсказва неговият прякор, до известна степен е психологическо оръжие, тъй като всява ужас сред вражеските редици, създавайки усещане за постоянна уязвимост и невъзможност да се избяга от "адския огън" на бойното поле.

"Шмел" не е единственият ветеран в редиците на руската армия. Защо руската армия не се отказва и от ръчния противотанков гранатомет РПГ-7?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"