Ту-95: най-шумният символ на Студената война

Когато започва производството на Ту-95, конструкторите проучват възможността бомбардировачът да получи турбовитлови и реактивни двигатели или пък шест реактивни двигателя. На първия прототип, "модела 95/1", са монтирани осем турбовитлови двигателя, които имат четири витла с дължина 5,6 м. Това е рекорд по енергийна ефективност във всички режими на работа. Размерът на тези витла и голямата мощ на двигателите превръщат Ту-95 в един от най-шумните самолети в света: дори сонарните системи на подводниците са могли да определят местонахождението му.

Ту-95 е и най-бързият витлов самолет в света и единственият бомбардировач серийно производство с турбовитлов двигател. Споделя славата на машината с най-продължителен живот заедно с американския Б-52: и двата самолета излитат за първи път през 1952 г. и продължават да се използват и до ден-днешен.

През лятото на 1955 г. бомбардировачът е представен публично на парад в Москва по случай Деня на авиацията. Ту-95, наричан от НАТО с кодовото име Bear (Мечка), получава много добри отзиви от чуждестранните специалисти.

Общо през цялата история на Ту-95 са създадени над 20 негови модификации и Експерименталното конструкторско бюро "Туполев" изгражда различни самолети, базирани на този модел. През  1957 г. първия си полет прави Ту-116 - самолет, предназначен за пътуванията в чужбина на ръководителите на СССР. На практика той е като Ту-95. Разликата е в товарното отделение, където е разположена херметическа кабина с два салона за 20 души, кухня и пространство за работа.

Малко по-късно излиза серията пътнически самолети Ту-114: самолет за полети на дълги разстояния, който също е изграден на базата на Ту-95. Заради голямата продължителност на полетите кабината има отделение с легла и кухня, а сред екипажа винаги някой е готвач.

На борда на ТУ-95 за първи път в СССР е монтирана микровълнова печка, за да се топли храната на екипажа.

Цар Бомба и други експерименти

По време на ядрените и термоядрени изпитания, Tу-95 транспортира бомбите до тестовите полета; освен това самолетът е оборудван с барабанна установка за изстрелване на шест крилати ракети Хикс-55 в товарното отделение. Освен в товарното отделение, Tу-95 има капацитет да носи още десет ракети под крилата.

За да се направят опитите с водородната бомба AH602, която е способна да освободи мощност от 60 мегатона и е кръстена Цар Бомба, е построен един-единствен самолет Tу-95Б. Бомбата, заедно с парашутната система, тежи над 27 т и не се побира в товарното отделение, затова в самолета трябва да се монтира мощна опора, пантите на люка за бомби са отстранени, а външната страна е боядисана с отразяваща боя.

Ту-95 няма изстрелващи се седалки, така че при извънредна ситуация екипажът трябва да напусне самолета през редовния люк зад предния колесник. Между седалките има транспортьор, който се задвижва от бордовия инженер; пилотите, щурманите и инженерите сядат на него и се насочват към изхода, а снайперистът от опашката сам напуска бомбардировача.

По време на експлозията, която е извършена на 30 октомври 1961 г., Ту-95Б се намира на разстояние 39 километра. След приземяването му инспекционна група установява, че фюзелажът и крилете са обгорели, а частите от алуминий, които са се подали, са се стопили и деформирали. Екипажът на самолета с командира Андрей Дурновцев се радва от взетото незабавно решение той да не прави опит с друга бомба от трета степен (чиято мощ е по-голяма с до 100 метагона).

През 1962 г. Ту-95Б участва със същия екипаж в други опити с термоядрени бомби. През 1970-те години самолетът се оказва необходим, за да транспортира спешно от Москва до Новосибирск самолета Ту-144 и за целта се монтира същата подпорна конструкция като за Цар Бомба. 

Военно приложение

В съветско време задачата на Ту-95 е главно да бъде под тревога и готов за нападение на стратегически цели на потенциален враг в случай на необходимост. Тези нападения се извършват по най-кратния път - през Северния полюс. За тази цел са изградени летища на плаващи ледени рафтове. През 1958 г. два Tу-95 успешно се приземяват на едно от тези летища въпреки трудностите при спирането на леда. С развитието на техниката за зареждане с гориво при полет необходимостта от тези плаващи летища отпада.

Сред задачите на бомбардировача е и да сплашва американски самолетоносачи.

"Възложиха ни : засечен бе самолетоносач в Атлантическия океан, на тези и тези координати. . . И излетяхме. Много преди да стигнем до целта слязохме близо 200 м, за да не могат да ни засекат с радара, и започнехме да се приближаваме. Прелитахме над целта, снимахме я и правехме сплашващи жестове", спомня си ветеранът от авиацията за полети на дълги разстояние Виталий Волков.

"Веднъж  те ни изненадаха: от самолетоносача "Америка" (до Азорските острови) излетяха четири изтребителя, те ни притиснаха и ни насочиха към САЩ. Командирът се свърза с базата и съобщи какво се е случило. От базата ни заповядаха да си пробием път през вражеската обсада. Така че натиснахме яко на газта и се отдалечихме . . ."

Запознайте се с интересната история на Самарския авиационен завод: да наводниш съветското небе с "летящи танкове"!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.