Самарският авиационен завод: да наводниш съветското небе с "летящи танкове"

Един от най-големите авиационни заводи в Русия – "Самара" – възниква след немското настъпление през 1941 г., което предизвиква евакуация на завод от град Воронеж. В своя нов облик фабриката предстои да се превърне в рекорден производител на щурмоваците "Илюшин" – жизненоважни за победата във Втората световна война, както и за следвоенната съветска авиационна индустрия.

Ту-95, сниман от американски F4D, 1980 г.

Великата Отечествена война се превръща в най-важния етап от развитието на руската авиационна индустрия. В резултат на мащабните евакуации на промишлените предприятия от центъра на страната самолетните заводи никнат там, където никога преди не са съществували такива. Един от тях е и самарският, който днес е сред най-големите заводи в страната. Всичко започва в далечната 1941 г., когато на мястото на днешните цехове и хангари има само изгоряла от слънцето волжска степ.

Предшественик на самарското предприятие е воронежкия авиационен завод, построен в годините на първата петилетка – през 1932 година. В навечерието на войната обаче е добре установен производствен център, който създава десетина вида самолети. От конвейрите му до 1941 г. излизат стотици щурмоваци Ил-2 – знаменитите "летящи танкове". Избухването на войната обаче води до бързото интензифициране на производството на самолети. До есента воронежкото предприятие започва да произвежда по 15 щурмовака дневно.

Промяна в посоката

Но бързо става ясно, че Воронеж не е най-сигурното място за производството на стратегически важни за фронта продукции. На 1 октомври Вермахтът приближава Харков – едва на 250 км от Воронеж. Правителството взема решение за скоростна евакуация на завода навътре в страната.

За временното разполагане на цеховете и оборудването е избран град Куйбишев – днешната Самара. Там вече има платформа за строителството на аналогичен авиационен завод. Затворническият труд се оказва особено полезен за неотложните работи на монтажните линии, а още през декември заводът изкарва първата си продукция.

Ил-2 в Самарския завод, 1943 г.

Специализацията на завода е запазена: той е почти изцяло ориентиран към производството на щурмоваци Ил-2. Но те са крайно недостатъчни за фронта. Загубите на съветски самолети в първите месеци от войната се оказват огромни и едва се компенсират от преустроената военна промишленост.

Първоначално Куйбишевското предприятие прави по един самолет дневно. А за ръководството на страната подобни темпове са катастрофални. Йосиф Сталин поверява на директорите на завода отговорността да вдигнат производствените показатели. В резултат от това в рамките на няколко месеца производството на Ил-2 се увеличава неколкократно. В рамките на войната съветските заводи създават повече от 36 хил. броя, превръщайки Ил-2 в най-масово произвеждания самолет в историята. И внушителните 75% от общото количество идват именно от Куйбишевския завод.

Обръщане към Туполев

След войната властите решават да оставят евакуираното в Куйбишев оборудване, а във Воронеж започват от нулата ново производство. На куйбишевци им предстои да се заемат със стратегическата задача по създаването на стратегическа авиация, способна да носи ядрено оръжие и да нанася ядрени уреди. Нейното ядро ражда серия от самолети "Туполев", а през 1949 г. първият Ту-4 излиза от монтажната линия – бомбардировач, създаден по модела на легендарния американски B-29, който пуска атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. През 1954 г. този самолет е използван при първите полеви тестове на съветската атомна бомба. 

Строеж на Ан-140, 2003 г.

Между 1950-те и 1970-те работниците в Куйбишев усъвършенстват семейството на бойните самолети "Туполев". Нов етап от неговото развитие става Ту-95. Той и неговите модификации са в основата на стратегическата авиация на Въоръжените сили на СССР в продължение на няколко десетилетия.

Платформата на Ту-95 е толкова гъвкава, че се използва и за производството на цивилен самолет. Пътническият Ту-114 е именно такава модификация – той е уникален с това, че за повече от 20 години експлоатация никога не претърпява злополука. Доверието в надеждността му е толкова голямо, че през 1959 г. съветска правителствена делегация начело с Никита Хрушчов отлита към Вашингтон с все още неизпитан Ту-114.

През 1969 г. в Куйбишевския завод започва и серийното производство на пътническия Ту-154, който в продължение на 30 години формира основите на съветския, а след това и руския флот за гражданска авиация.

Днес, след икономическата криза от 1990-те години, компанията се възстановява бързо, макар много от производствените елементи да се възстановяват от нулата. Пилотен проект на самарския завод е самолетът Ан-140, който в бъдеще трябва да съставя основата на руската военнотранспортна авиация. През 2014 г. беше поставен въпросът за производството на модел Ил-114, който трябва да стане основен за обслужването на местните авиолинии.

А знаете ли историята на Казанския авиационен завод: "бащата" на руския свръхзвуков бомбардировач?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: