Най-голямата, най-дълбоката и най-бързата: съветските подводници, които още държат световни рекорди

Най-голямата

СССР изгражда най-големите подводници, създавани някога – клас "Акула", която носи наименованието "Тайфун" по класификацията на НАТО. Тя е дълга близо 173 м или повече от футболно игрище. Височината ѝ е не по-малко впечатляваща – цели 25 м или еквивалентът на осеметажна сграда. Водоизместимостта ѝ е 48 000 тона.

Подводницата може да носи 20 балистични ракети, всяка с тегло 80 тона. "Акула" е изключително опасно оръжие. Огневата мощ на един неин залп е достатъчен да помете 300 големи града. Говори се, че след тестването на подводницата, един съветски държавник казва: "Ако можеше да сложим тази подводница някъде в Москва близо до "Цар Пушка", тогава човечеството, гледайки я, нарочно и доброволно ще се откаже да воюва завинаги".

Разработката на подводниците клас "Акула" започва в началото на 1970-те като отговор на плановете на САЩ да пуснат новите мощни подводници "Охайо". Съветското ръководство решава да създаде ново поколение подводници, наричани тежки крайцери, с "по-добри ракети от американските TRIDENT-и". Новите съветски ракети Р-39 са натоварени на борда на подводниците, но те са по-тежки и по-големи – именно това е една от причините подводниците "Акула" да са толкова големи.

Общо са произведени шест подводници, макар че едва една от тях продължава да е на служба – "Дмитрий Донской". Тя е преоборудвана и се използва като тестова платформа за разработката на проекта за ракети "Булава".

Най-дълбоката

На 4 август 1984 г. съветската ядрена подводница К-278 "Комсомолец" достига рекордна дълбочина на потапяне от 1027 м в Норвежко море. На дълбочина 800 м подводницата прави торпеден изстрел. Никой не е правил нещо подобно – нито дотогава, нито и до днес. Дори и съвременните подводници не могат да достигнат дълбочина, по-голяма от 600 м.

"Комсомолец" е единствената подводница от проекта "Плавник". Задачата да се създаде подводница, която да се потапя на екстремни дълбочини, е поставена от правителството още през 1966 година. Проектирането ѝ отнема години, а проектът в крайна сметка е реализиран през 1978 година. Проектантите използват титан, за да изработят лек и издържлив корпус. К-278 е готова за потапяне през 1984 г. и е използвана основно като експериментална подводница. Тестовете показват, че СССР има уникална подводница без аналог в света: тя може да атакува врага, избягвайки ответни удари.

Проектът обаче завършва трагично. На 7 април 1989 г. в една от секциите ѝ избухва пожар. Тя успява да излезе на повърхността, но не дочаква помощ от други кораби. Екипажът прекарва повече от час в ледените води на Норвежко море. От 69-имата му членове 42-ма загиват основно поради хипотермия.

Причината подводницата да стане жертва на пожар е свързана с технологичната ѝ сложност. Според бившия военноморски офицер Сергей Топчиев екипажът не е бил достатъчно квалифициран да работи със сложната апаратура на борда. Екипажът на "Комсомолец" не се е справил адекватно с кризата и подводницата и до днес лежи на морското дъно. Криминалното разследване на трагедията приключва през 1998 г. без виновни и без да бъде установена окончателна причина за пожара.

Най-бързата

Най-бързата подводница, правена някога – К162 (по-късно прекръстена на К-222) от проект 661 "Анчар" влиза в експлоатация през 1969 година. През декември 1970 г. тя поставя световен рекорд, който не е подобрен и до днес. На дълбочина 100 м К-162 успява да развие скорост от 82,8 км/ч. Ядреният реактор, захранващ подводницата, използва около 97% от капацитета си, така че на теория тази скорост е могла да бъде и по-висока.

Също като с "Комсомолец", разработката на подводницата отнема по-дълго от обичайното. К-162 е проектирана и построена за 10 години. Говори се, че властите дали да се разбере, че искат иновативен продукт, базиран на нови технологии. Така в К-162 са вложени 400 нови технологични решения. Подводницата е с титаниев корпус и е много скъпа. Поради тази причина проектът е наричан неофициално "Златната рибка".

Специални крилати ракети, способни да поразяват плавателни съдове от потопена позиция, са разработени за първи път за К-162. С тези ракети и невероятната си скорост К-162 е създадена специално за атака на американски самолетоносачи – по онова време СССР не разполага с почти никакво средство за борба с тази заплаха.

През есента на 1971 г. съветската подводница и американски самолетоносач се срещат за първи път. "В продължение на няколко часа К-162 преследваше USS Saratoga, който се връщаше от Средиземно море в Маями, като понякога го изпреварваше под водата, макар че американският кораб се движеше с пълна пара с над 60 км/ч", отбелязва руски наблюдател. Капитанът на съветската подводница подчертава, че К-162 е имала множество възможности да атакува.

К-162 остава единственият плавателен съд по проекта 661 (тъй като е твърде скъпа за производство), но много от техническите решения, вложени в нея, се използват за бъдещи съветски подводници.

Прочетете още: Подводните дуели на Втората световна: как СССР печели превъзходство в моретата!