Вижте американския камион, служил в Червената армия

През март 1941 г. САЩ започват да оказват военна помощ на своите съюзници, сред които е и Съветският съюз по силата на т. нар. Закон за "заем-наем". Може би най-емблематичният символ на американската помощ е камионът Studebaker US6.

Камионът е дело на компанията Studebaker Brothers Manufacturing Company от Саут Бенд, Индиана, която е най-старият американски производител на превозни средства. В края на XVIII в. семейство Студбейкър произвежда автомобилите, с които е "завладян" Дивият Запад.

Благодарение на известна помощ от банката Lehman Brothers компанията преживява Голямата депресия през 1930-те години и се сблъсква с конкуренцията на други фирми, които правят военни камиони за американската армия. В тази конкуренция побеждава General Motors, а Studebaker сключва договор с американските съюзници.

От Индиана до Източния фронт

Wikipedia

Studebaker започва да изнася камиони за Съветския съюз през есента на 1941 г., където те се изпробват в различни условия.

Камионите играят голяма роля за Червената армия и изпълняват различни задачи – от превоз на войската до транспорт на противотанкови оръдия и гаубици. За СССР са изнесени над 100 000 камиона.

В Атлантическия океан дебне опасност от германския флот, а в Тихия океан риск представляват японците. Затова превозните средства (и друго оборудване от САЩ) се изнасят в Съветския съюз през т. нар. "персийски коридор", който минава през днешните Иран и Азербайджан. Във военни условия това е на практика единственият начин Западът да помогне на СССР.

Камионите на Studebaker прекарват на фронта прочутите "Катюши". Благодарение на своите отлични технически характеристики и издържливост от 1943 г. те се използват и като носачи на пусковите установки БМ-13Н. До края на войната са произведени над 1800 от тях.

"Катюши" на камиони Studebaker по време на Сталинградската битка.

Wikipedia

Приносът на камионите, които войниците от Червената армия наричат "студери" е толкова голям, че Сталин лично изпраща писмо на американската компания, в което я хвали за високото качество на доставената техника.

А имали ли са тези камиони някакви недостатъци? Единственият недостатък, поне в сравнение с тогавашните съветски камиони, е нуждата от качествени въглища и високооктанов бензин. Освен това, поради постоянното претоварване, те често пукат гуми, но тези дребни проблеми не пречат на "студерите" да стигнат до Берлин заедно с Червената армия.

Следвоенен период и по-нататъшна употреба

Wikipedia

След края на Втората световна война моделът US-6 изиграва голяма роля за разработката на съветския камион ЗИС/ЗИЛ-151. Скоро след войната той заменя Studebaker, на чиято основа по-късно са конструирани бронетранспортьорът БТР-152 и амфибията БАВ-485.

След войната по силата на Закона за "заем-наем" една част от камионите са върнати на САЩ, а останалите продължават известно време да се използват за нуждите на съветската армия и в селското стопанство. Единични екземпляри могат да се видят в движение чак до края на 1980-те години!

Основни технически характеристики

Двигател– Hercules JXD (64 kW)

Максимална скорост – 72 км/ч

Разход – 0,38 (без товар) / 0,45 (с товар) л/км

Маса на превозното средство без товар – 4,5 т

Вижте и тези Дванадесет великана: камиони, с които руснаците могат да се гордеят!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.