Русия е доставила на Сирия три дивизии С-300ПМ-2, които се отличават от класическите С-300 с по-съвършена многофункционална радиолокационна станция, мобилни командни пунктове и станции за подсветка и насочване, съобщи "Взгляд".
Според източници от военното министерство в Москва информациите, че предадените на Сирия зенитно-ракетни комплекси ще се обслужват от ирански екипи, са неоснователни – иранците не са работили със С-300ПМ-2, пише "Известия".
"Сирийските" С-300ПМ-2 и С-300ПМУ-2, доставени в Иран, са различни комплекси.
ПМ-2 е версия, създадена за въоръжените сили на Русия, а ПМУ-2 е експортен вариант, който е с по-опростена схема и режим на управление в сравнение с руската модификация.
Важно е, че автоматичната система за управление (АСУ) на ПМУ-2 не ѝ позволява да си взаимодейства с руските средства за ПВО, които също са предадени на Сирия.
Затова специалисти, познаващи тази система, има само в Русия.
Тези системи са на въоръжение в няколко полка на руските въоръжени сили. Те започват да постъпват в армията на Русия през 2010-те години. През декември 2015 г. първият полк от С-300ПМ-2 постъпва на бойно дежурство за охрана на въздушното пространство на Централния промишлен район на страната; след това тази войскова част е превъоръжена със зенитната система ЗРС С-400 "Триумф".
Най-вероятно за Сирия е заминала именно тази освободена техника.
Руският военен министър Сергей Шойгу заяви, че Русия ще поеме обучението на сирийските екипи на С-300. По думите му за това ще са нужни три месеца.
Дълбоката модернизация на С-300 до равнището на С-300ПМ-2 е проведена в средата на 2010-те години заради по-сложните бойни задачи, поставени пред войските за ПВО.
Слободан Джукич
В хода на тези работи производителят "Алмаз Антей" взема старите С-300 и променя част от оборудването им – радиолокационната станция, станцията за подсветка и насочване и мобилния команден пункт.
Пусковите установки на системите са доработени във войската. При нужда те могат да използват по-съвременни, мощни и далекобойни боеприпаси от класическите С-300.
С-300ПМ-2 може да се противопостави не само на самолети пето поколение и балистични ракети с малък обсег, но и на тактически балистични ракети със среден обсег на действие. Новото оборудване е способно и да поразява въздушни цели на разстояние до 250 км.
Системата се отличава и с повишена устойчивост на смущения, която ѝ позволява да работи ефективно в райони с високо противодействия от средства за радиоелектронна борба на противника. Новите командни пунктове позволяват системата С-300ПМ-2 да се интегрира в състава на различни групировки за ПВО.
За няколкото си години в експлоатация ЗРС С-300ПМ-2 се доказа като добър съюзник на войската. Зенитчиците отбелязват добрите експлоатационни и бойни характеристики, доказали се в полигонните стрелби и изпитания.
Експертите подчертават, че дори и за обслужването на тези системи да бъдат поканени иранци, те трудно биха могли веднага да застъпят на бойно дежурство.
В сравнение с експортната "иранска" модификация С-300ПМ-2 са оборудвани с по-производителна изчислителна машина. Алгоритъмът за бойното ѝ управление се отличава сериозно от експортния вариант С-300ПМУ-2.
За работа с тези системи е нужно много по-високо ниво на подготовка на операторите в сравнение с експортния вариант, посочи генерал-лейтенант от запаса и бивш заместник-главнокомандващ на руските ВВС Айтеч Бижев.
Решението в Сирия да бъдат доставени комплекси С-300 бе взето в отговор на действията на Израел в инцидента с руския Ил-20. След като достави системите в арабската страна Москва заяви, че разпределението на силите в региона се е променило. През октомври пък се появиха слухове, че в Сирия ще бъдат прехвърлени ирански оператори на С-300.
Гледайте и това ВИДЕО с нови кадри от доставките на С-300 в Сирия!