Руските военни заводи разработват два нови боеприпаса – "Бронебойщик" и "Монолит", съобщи агенция ТАСС. Това ще бъдат управляеми и неуправляеми ракети с калибър 130 мм, създадени за унищожаване на самолети в железобетонни укрития, силно защитена техника и жива сила на противника.
Те ще имат различни модификации с обсег на полета от 1 км до 4 км. Както разказа източник на Russia Beyond от отбранително-промишления комплекс, още сега всяка от тях може да пробие до шест метра в земята и да прониже железобетонна стена с дебелина 1 м.
Ориентировъчно ракетите ще бъдат представени пред света през 2020 г., но срокът може да се удължи и до 2022 г. – всичко зависи от хода на военните изпитания и доработката в цеховете на производителя, смята събеседникът ни.
Конструкторът разработва и варианти за износ, които ще се появят след премиерата на основната версия за руското военно министерство.
История на неуправляемите ракети в Русия
Виталий Анков / Sputnik
През последните години Русия активно разработва своето високоточно оръжие – крилати и балистични ракети с различен обсег. В реалните бойни действия по-голямата част от дейностите, свързани с употребата на това оръжие, се изпълнява от бойни хеликоптери с неуправляеми снаряди.
За първи път неуправляеми авиационни ракети (НАР) Москва използва по време на операцията в Афганистан (от 1979 до 1989 г.). Само един заход на бойни хеликоптери Ми-24 или щурмови изтребители Су-235 с пълен боекомплект от такива ракети гарантирано унищожава огневите точки на врага, независимо от размерите им.
Всеки такъв снаряд се спуска от височина 1,5 км, а една бойна глава на най-простите ракети С-8 буквално пали земята и разпарчетосва войниците и техниката на врага в радиус 15-17 м.
Михаил Воскресенски / Sputnik
Подобни снаряди, както и тактиката на водене на бойните действия, са използвани и във военни действия след операцията в Афганистан. Включително и в операцията в Сирия, където бойни хеликоптери Ми-24 и Ка-52 бяха използвани като средство за унищожение на позиции на терористите и тежка техника преди настъпването на руските специални подразделения и редовната сирийска армия.
Технологичният напредък и заплахите за сигурността обаче наложиха Русия на първо място да инвестира средства в укрепването и модернизирането на своите стратегически сили, по-специално ядреното оръжие и високоточните системи (крилати и управляеми ракети). Ефективността им се прояви и в рамките на операциите на САЩ и НАТО в Близкия изток. Затова подобни "неуправляеми" ракети за хеликоптери останаха на заден план. И не е чудно, че те все пак изпълниха задачите си.