Какви са основните причини за това радикално увеличаване на бойната мощ на стратегическите ядрени сили на Русия?
Първо, активно се развива сухопътният компонент на стратегическите ядрени сили, по-специално на Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН). За тяхното превъоръжаване и постоянен ръст се развиват нови системи, сред които се откроява междуконтинентална балистична ракета "титан" - РС-28 "Сармат" (кодификация на НАТО Satan-2).
Става дума за перспективна ракетна система с наземно базиране, която се състои от тежки орбитални междуконтинентални ракети с течно гориво, които могат да носят голям брой термоядрени бойни глави и са оборудвани с най-новите системи за преминаване през противоракетната отбрана на врага. Работата по новите ракети започна през първото десетилетие на XXI век, а основните конструктори по тяхното развитие са специалистите от легендарния Държавен ракетен център "В. П. Макеев", намиращ се в град Миас, Челябинска област. Тези ракети са предназначени да заменят еднакво легендарната ракетна система, която е и основна ударна сила на съветската армия - Р-36M2 "Воевода".
Освен наземните междуконтинентални балистични системи се обновява и стратегическата група на ВМФ на Русия. Същевременно в редиците на ВМФ ще влезе ново поколение от стратегически атомни подводници "Борей". На вода ще бъде пусната и новата атомна подводница с подобрени възможности "Борей-Б".
Работи се и по компонентите на стратегическите бомбардировачи Tу-160 и Ту-95MС, а има и планове за възстановяване на производството на свръхзвуковия бомбардировач Ту-160, което допълнително ще увеличи капацитета на руските стратегически ядрени сили. Започна работата и по проекта за перспективен въздухоплавателен комплекс с голям обсег (ново поколение стратегически бомбардировач). Президентът и министърът на отбраната са лично заинтересовани от приключването на споменатите проекти.
Тези самолети могат да носят ракетата Х-101/102 – най-модерната крилата ракета, която се използва от руските ВВС към момента. Ракетата може да редефинира мисията си в реално време, да променя своите цели и траектория за атака, които не са предварително определени. Разрушителният ѝ потенциал се основава на интегрирането на изключително силно разпадни бойни глави, но, разбира се, тя може да носи и бойна глава, еквивалентна на 500 килотона. В този случай ракетата се означава като Х-102. Според оценките на западните анализатори работният ѝ обхват достига почти 5 000 километра. Характеризира се с хирургическа точност с отклонение от само 5 метра. Силно вероятно е ракетата да бъде много трудна за откриване и следователно – за сваляне. Тялото на ракетата е обработено с технология, която намалява нейното радарно отражение. Практически това е "невидим" летящ обект. Руският стратегически бомбардировач Ту-95MСM може да побере до осем от тези ракети, а по-младият му колега, свръхзвуковият Ту-160, може да носи до 12 от тях. Тези ракети бяха използвани за първи път по време на въздушните операции в Сирия, когато по позиции на терористите бяха изстреляни около 60 ракети от този тип, оборудвани с конвенционални бойни глави.