Руски учен обясни защо американците все пак са кацнали на Луната

Наука и технологии
RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ

В интервю за РИА "Новости" директорът на Института по геохимия и аналитична химия на Руската академия на науките Юрий Костицин коментира темата за американското кацане на Луната. Той отговори на въпроса какви доказателства има, че американците са кацнали на Луната в периода 1969-1972 г. и дали може да се направи изкуствена лунна земя, която да бъде представена като доказателство.

"Въпросът дали американците са стъпили на Луната не е спорен. Въпреки това все още има спекулации и те обикновено идват от хора, които нямат професионална връзка с Космоса", каза Костицин и добави: "Няма да чуете космонавти да твърдят, че американците не са кацали на Луната".

"Разработването и изпълнението на програмата за изпращане на човек на Луната с кодово име "Аполо", която стартира през 1961 г. в САЩ, се наблюдава по целия свят, включително и от Съветския съюз. Американците имаха седем лунни мисии в периода 1969-1972 г. и една от тях бе неуспешна", каза експертът.

"Мисията на "Аполо 13" стартира на 11 април 1970 г., следвайки предишните мисии - "Аполо 11" и "Аполо 12", но претърпя провал: в горивния резервоар имало повреда, съдържанието му изтекло и нарушило целостта на корпуса на совалката, която започнала да се движи неконтролируемо. Тогава било решено екипажът да продължи към Луната, за да се възползва от нейната гравитация и така да се върне на Земята, тъй като може би не са имали достатъчно гориво. След този инцидент американците се приземиха още четири пъти на Луната", обяснява Костицин.

"Невъзможно е да се фалшифицира лунната повърхност. Американците донесоха над 150 кг земя от седемте лунни мисии, най-вече базалт. Всичко това е изследвано от учени от различни страни - Германия, Франция, СССР", казва той.

"И на Земята има базалт, но неговият химичен състав, свойства и структура са значително по-различни от тези на лунния. Американците донесоха парчетата почва, чиято възраст е много близка до възрастта на Слънчевата система", обяснява Костицин и добавя: "Трябва да се отбележи, че Земята и Луната са образувани по едно и също време, но древните скали на Земята не са оцелели поради литосферни процеси".

"На Земята камъните се променят благодарение на елувиалните процеси. Субстанциите, образувани на повърхността на Земята, непрекъснато потъват в подземния свят и така възниква кръговрат на веществата, който води до изчезването на скалата. На Луната тези процеси са различни и са причинени от слънчевия вятър. Такова нещо няма на планетата Земя. Частиците от слънчевия вятър постепенно раздробяват лунните скали. В раздробена форма те се наричат ​​регалити и покриват Луната на много места. Американците донесоха от тях и стана възможно да се води и проследява хронология на процесите, които се извършват на лунната повърхност".

"Инсценирането на американското приземяване на Луната би било по-трудно и по-скъпо, отколкото самото стигане до там. Такава измама трябва да се пази в постоянна конфиденциалност, което не е възможно. НАСА може да съхранява документите си като тайна, но при реализирането на мисията "Аполо" взеха участие и много независими компании", каза експертът.

"Заради подозренията на световната общественост за достоверността на кацането на Луната беше заснет и документален филм. Американците използваха образи, направени във филмови студия за по-добра илюстрация", заключава Костицин.

Винаги крачка напред: космическите войни между Русия и САЩ!