Ракетата Х-101 е снабдена с конвенционална бойна глава, докато Х-102 носи тактическа ядрена глава. Тези ракети са много трудни за откриване, тъй като се движат на много ниска височина, а корпусът им се състои от композитни материали с намалена отражаемост.
"Основната версия на самолета Ту-95 изискваше спешна модернизация, защото самата концепция бе много уязвима, особено за прехващане от изтребители при навлизане във вражеската противовъздушна отбрана", се казва в материал на руския интернет портал "Российская газета".
Основната цел на тази модернизация е техническото усъвършенстване на самолета за носене на ракети с достатъчно голям обсег, така че той изобщо да не трябва да влиза в зоната на противъздушната отбрана (ПВО) на врага. Тези ракети, по своя дизайн и цялостни технико-тактически възможности, представляват сериозен проблем за всички ПВО системи в света.
За разлика от Ту-160, чиито боеприпаси се намират във вътрешните му отделения, Ту-95 ги носи на външни окачвания. Ракетите Х-101 и Х-102 са класически крилати ракети, които летят със скорост, близка до тази на звука. За да достигнат максимален обхват от най-малко 5000 км, те се нуждаят от повече часове полет (двигателят може да работи почти 9 часа). По този начин самолетът Ту-95МС може хипотетично да нанесе ракетни удари из цяла Европа, но също така и върху голяма част от Съединените щати, без изобщо да напуска въздушното пространство на Русия. Благодарение на наистина отличните технико-тактически характеристики на тези ракети модернизираният руски бомбардировач ще се превърне в бомбардировач с "глобален обхват".
Командващият на стратегическата авиация на руските ВВС генерал-лейтенант Сергей Кобилаш наскоро обяви, че дълбоката модернизация на "Медвед" ще удължи експлоатацията му с още 45-50 години. Той е получил фундаментално нов комплекс авионика в кабината си. Вграден е и нов радиоелектронен комплекс, който е свързан с перспективни навигационни системи, както и със средства за противоелектронна борба. Значително е разширен арсеналът, който Ту-95 може да използва в зависимост от изпълняваните задачи.
Х-101/Х-102 са крилати ракети клас "въздух-въздух", проектирани от специалисти от конструкторско бюро "Радуга", за да заменят съществуващите съветски ракети Х-55. Проектът за разработката им започва през 1990-те години. Първите тестове стартират през 1998 г., а серийното производство - четири години по-късно. Те обаче влизат във въоръжението на руската армия чак през 2012 година. Ракетите се произвеждат в два варианта - Х-101, оборудвана с конвенционална осколочно-фугасна бойна глава, еквивалентна на 400 кг тротил, и Х-102, която може да носи термоядрена бойна глава с мощност от 0,25-1,0 мегатона.
Тези ракети, благодарение на много добрата навигационна система, се характеризират и като много прецизни оръжия. Британската специализирана военноаналитична медия Jane's Information Group смята, че вероятно отклонението на конвенционалната ракета Х-101 е до 20 м, а на ядрената Х-102 - само 100 м, което и в двата случая представлява незначителна грешка, като се има предвид силата на бойната глава.