КМЗ К-1В
Първият съветски автомобил за хора с увреждания се появява през 1947 г. и е глътка свеж въздух за много военни ветерани, завърнали се у дома с липсващи крайници.
КМЗ К-1В обаче е далеч от идеален. Той е доста чуплив и често се поврежда, което налага големи ремонти. Освен това се управлява трудно и в крайна сметка шофьорите му дават злополучното прозвище "Благодарение на Хитлер".
СМЗ С-1Л
Инвалидите могат да шофират този мини автомобил само с ръце, като има и версия, която се управлява само с една ръка.
Заради факта, че има само един преден фар, СМЗ С-1Л е наричана "Циклоп".
СМЗ С-3А
В края на 1950-те четириколесният СМЗ С-3А заменя предишния мини автомобил с 4 колела. Моторът му трябва да може да задвижва тази сравнително тежка кола (425 кг) и затова харчи внушителния 1 литър на 20 км. Заради ниските цени на горивото обаче това не е проблем за собствениците.
СМЗ С-3Д
От този автомобил са произведени над 230 000 бройки и го превръщат в най-масово произвежданото превозно средство за инвалиди в СССР. СМЗ С-3Д се предоставя на шофьорите безплатно за период от 5 години, след което те имат опция да получат нов. Освен това след 2,5 години шофьорът има право да поиска основен ремонт за сметка на държавата.
ЗАЗ 968
Това возило е шумно и тясно, но шофьорите харесват неговата ефективност – той безпроблемно преодолява трудни терени и се ремонтира лесно. ЗАЗ 968 има няколко модификации за хора с различни увреждания: с два липсващи крака, с един липсващ крак (но с две ръце) и с липсваща една ръка и един крак.
СеАЗ-1111-01
Това е един от последните автомобили, проектирани в СССР, и последният, предназначен за инвалиди. За разлика от предшествениците си, които са прочути с неудобната си кабина, Се-АЗ-111-01 е уютен и просторен.
Колата е масово разпространена до средата на 2000-те години.
Вози те със силата на мисълта: руският "невромобил" до три години влиза в серийно производство!