Порталът "Российская газета" публикува превод на статията "Искандер – много повече от просто балистична ракета", публикувана в шведското издание Svenska Dagbladet.
По мнението на автора ѝ Робин Хегблум не са много оръжията, за които се пише толкова често. И тук става дума за определена интрига – характеристиките на "Искандер" все още не са изцяло разкрити. И нещо повече – противопоставянето на балистичните ракети по принцип е много трудно, а този комплекс "свидетелства за напълно новото ниво на военен потенциал на Русия".
Хегблум отбелязва, че при полета си към земята ракетата достига изключителни скорости – до 2-3 км в секунда!
"За да се свали ракета при такава скорост, необходима е колкото се може по-напреднала система за ПВО, разположена много близо до целта. Ракетните системи Patriot са способни да свалят "Искандери", но ефективността им е спорна", пояснява авторът.
Като се позовава на официални данни, журналистът пише, че масата на "Искандер" е 700 кг, а обсегът ѝ на действие е 400-500 километра.
Въпреки че тези параметри се подлагат под съмнение от шведите. Професор Стефан Форс например предполага, че, освен обикновената бойна глава с взривни вещества, за системата има още и тежки проникващи бойни глави с маса от 1300 килограма.
Впрочем и обикновената 700-кг ракета на "Искандер" може да нанесе големи щети, ако се сблъска с друга ракета на десетки метри от указаната цел".
Авторът си задава въпроса каква именно защита е необходима срещу такива чудовища?
Швеция залага на системи Patriot, които планира да закупи от САЩ. Те се смятат за ефективни както срещу самолети и крилати ракети на разстояние до 100 км, така и против балистични ракети на малки дистанции.
Но и цената на Patriot е висока, смята авторът – 20-30 млрд. крони (1,9-2,8 млрд. евро). Финландия например се отказа от американските системи именно по тази причина, като си призна честно, че, в случай на конфликт – ще трябва "да се смирят с няколко удара от "Искандер".
Статията гласи, че сега руската армия притежава 10-12 бригади с "Искандери". Във всяка от тях има по 12 самоходни пускови установи, всяка с по две ракети. Следователно едновременно могат да бъдат пуснати 288 ракети "Искандер". При условие, че всички установки бъдат насочени към един противник. Но авторът смята такъв сценарий за нереалистичен.
И все пак, уверен е той, дори 100 ракети "Искандер" биха създали проблеми на Финландия.
Но не трябва да смятаме, че финландската армия е настроена фаталистки. Тя разполага с крилати ракети AGM-158 JASSM, които на теория могат да неутрализират "Искандер-М", дори преди да е стрелял.
Само едно "но": руският комплекс е мобилен и трябва врагът да има актуална информация за местонахождението му, ако иска да попадне точно в целта.
Но и с това не се изчерпват възможностите. Робин Хегблум изказва подозрение, че "Искандер-К" е способен да стреля с крилати ракети "Калибър". А това е още един вид заплаха.
Авторът е уверен, че "Калибър" за скандинавските страни е не по-малък проблем от "Искандер-М". А и двете се намират на разположение на Балтийския и Северния флот на Русия.
В заключение експертът оставя читателя пред дилемата: кой път за организация на ПВО е по-ефективен: шведският или финландският?
В първия случай се залага на системите Patriot, умеещи да свалят балистични ракети, но толкова скъпи, че не могат да се купят много от тях.
Във втория случай предпочитанията са за отбрана против крилати ракети, самолети и вертолети. При това финландците имат повече огневи единици.
Според експерта и за двете страни актуално звучи старата поговорка: "скъпо е да си беден".